Поредна среща в търсене на най-добрите перспективи за бъдещето на „Мини Марица-изток” и енергийния комплекс, в интерес на българските потребители и сигурността на електроенергийната система, проведе изпълнителният директор на въгледобивното дружество Андон Андонов, който се срещна с министъра на образованието Красимир Вълчев, зам.-министъра на енергетиката Жечо Станков и лидера на КНСБ Пламен Димитров. В централата на дружеството в Раднево те обсъдиха състоянието на въгледобива в мините и работата на топлоцентралите от комплекса „Марица изток” в светлината на „Зелената сделка”.
Инж. Андон Андонов запозна гостите си с основните параметри на извършваната дейност и финансовото състояние на дружеството. Той подчерта, че с персонала и техниката проблеми към момента няма. Работа в дружеството е нормална и поръчките на централите се изпълняват своевременно. От началото на експлоатация на Източно-маришкото находище са добити 1 231 177 594 т въглища и разкрити, транспортирани и насипани 4 850 060 486 куб. м земна маса. Изпълнителният директор бе категоричен, че технологично решение за бъдещето на мините и централите има и посочи съществуваща топлоцентрала на въглища в САЩ, с инсталирана технология за улавяне и съхранение на CO2. Предлага тази технология да бъде проучена и приложена и в комплекса „Марица-изток”, което ще даде шанс на въгледобива в Маришкия басейн.
Зам.-министър Жечо Станков разясни изпълнението на целите, които си поставя Европейският съюз за въглероднанеутралност към 2050 г. и произтичащите от това възможности за преобразуване на работата в енергийния комплекс. Той анализира перспективите за намиране на технологични решения за улавяне, съхранение и употреба на въглеродния двуокис, който се отделя при изгарянето на въглищата в топлоелектрическите централи.
В Маришкия басейн имаме възможност да използваме кактоголемите площи за соларни панели, така и заиндустриалните паркове в близост, където да бъдеизползвана тази енергия, обясни зам.-министърът. Той определи като голям пробив създаването на Институт за устойчив преход и развитие в структурата на Тракийския университет, което правителството одобри преди дни. Целта му е да обедини усилията на академичната мисъл, местната власт и водещи институти в чужбина в търсене на технологии за развитие на комплекса, с осигурени екологични параметри.
Настоящият Интегриран национален план в областта на енергетиката и климата на Република България до 2030 г., с хоризонт до 2050 г., предвижда въглищните централи дапродължат да бъдат основни базови мощности в българскатаелектроенергетика.
Разработеният от Министерството на енергетиката проект на Стратегия за устойчиво енергийно развитие на РепубликаБългария до 2030 година с хоризонт до 2050 г. е изготвенпри отчитане на актуалната рамка на енергийната политикана ЕС, насочена към постигане на амбициозните общностницели за преход към нисковъглеродна икономика. Българската страна смята, че този преход трябва да бъде плавен и съобразен със спецификите на всяка отделна държава. Стратегията отразява и политиките в областта на енергийната ефективност, както и развитието и прилаганетона нови енергийни технологии.
