Заповядайте на 19 март от 19 часа в Държавна опера-Стара Загора на две едноактни опери за любов и дълбоки страсти.
Със спектакъла на “Палячи” от Дж. Леонкавало под купола на Цирк “Балкански” на 20 юни 2018 г бе почетен големия български тенор Калуди Калудов. Идеята за Опера в цирка е негова, но прегърната възторжено и осъществена от режисьора и директор на Старозагорската опера Огнян Драганов. Изборът на заглавието е без колебание – операта “Палячи” на Леонкавало е единствената опера със сюжет по действителен случай и разказващ за живота и личната драма на артиста. В екипа на постановката отново е привлечен изключителният румънски художник Каталин Йонеску-Арборе, който е автор на сценографията и костюмите.
Зрителите и този път, на сцената на Операта, ще се насладят на една необикновена и силно въздействаща класическа постановка с участието на звездни солисти, хора и оркестъра на Държавна опера-Стара Загора с диригент Алберто Алварес /Испания/. В ролята на Канио ще видите Валери Георгиев. В ролята на Неда е Деси Стефанова. Ролите на директора на цирка и Тонио е Александър Крунев. Теодор Петков е Силвио, а Ивайло Йовчев – Бепо.
“Замъкът на херцога Синята брада” (на унгарски: A kékszakállú herceg vára) е опера на унгарския композитор Бела Барток по либрето на Бела Балаж, базирано на приказката “Синята брада” от Шарл Перо. Операта е в само едно действие с продължителност малко повече от час и две действащи лица – Синята брада и съпругата му Юдит. Композирана през 1911 година е редактирана неколкократно през следващите години, тя е поставена за първи път на 24 май 1918 година в Кралската опера в Будапеща. Първо изпълнение в България: 10 февруари 1975, София.
Действащите лица и изпълнители в постановката на 19 март са: Херцог Синята брада – Иван Кабамитов и Юдит – Офелия Христова.
Място и време на действие: замъкът на херцога Синята брада, Средните векове. Херцог Синята брада въвежда новата си съпруга в мрачна зала на неговия замък. Юдит е изоставила заради любимия мъж родителите си, братята и годеника си. Тя не се страхува от страшните истории, които хората разказват за херцога. Юдит е влюбена и е готова на всичко за Синята брада. В залата девойката вижда седем железни врати и иска да знае какво се крие зад тях. Мъжът й я предупреждава: “По-добре не искай това. Вратите крият страшни тайни!”. Накрая той отстъпва пред молбите й. Зад първата врата се оказва стая за изтезания, зад втората – оръжеен склад, зад третата – сандъци със съкровища, зад четвъртата – разкошна тайна градина, зад петата се виждат владенията на херцога.
Мрачната зала става все по-светла. Синята брада предлага всички свои земи, богатства и съкровища на Юдит, само я моли за едно – да се откаже от желанието си да види последните две стаи. Но любопитството на младата му съпруга е огромно и той отстъпва. Зад шестата врата Юдит вижда неподвижно езеро от сълзи. Тя започва да разпитва мъжа си за предишните му жени и с тревога поглежда към седмата врата. Досещайки се, че отговорът за семейния живот на Синята брада се крие там, Юдит настоява за седмия ключ. Синята брада отваря последната врата и оттам излизат трите му предишни жени, облечени в скъпи мантии и с корони на главите. Всичките си богатства херцогът е получил от техните зестри. Първата си жена той е срещнал една утрин – затова сега на нея принадлежи всяко негово утро. Втората съпруга е срещнал по пладне – и сега на нея принадлежи всяко негово пладне. Срещата с третата жена се е случила една вечер – сега й принадлежи всяка негова вечер. За Юдит остават всички нощи на херцога… и диамантена корона. Девойката потреперва от ужас. Тя моли Синята брада за пощада, но херцогът я намята със скъпа мантия, слага й корона на главата и Юдит, приведена от тежестта на скъпоценностите, тръгва след другите три жени и влиза в седмата стая. Вратата се затваря, мракът отново се спуска над замъка. Настъпва нощта, която за Юдит ще бъде вечна.
