На тези избори в Старозагорско ще се реши не само бройката на депутатите от региона, но и колко качествени хора ще излъчи той да работят по-голямата тема – опазване на потенциала на Маришкия басейн и превеждането му през предизвикателството към декарбонизация и нулеви емисии. Много е важно тази тема да е споделена отговорност на изпълнителна, законодателна, местна власт, бизнес и гражданско общество. Ревнивото й разглеждане само през призмата на евро-милиони за проекти и затварянето й само на ниво изпълнителна власт, който и да я формира, ще е най-вредното нещо, което може да се случи. Казвам го с ясното съзнание, че БСП е основен претендент за властта, и аз като неин представител ще съм първият, който ще поиска широк и работещ формат за подготовка на Териториален план за справедлив преход.
Внимателно следих дебата и позициите на колегите от целия политически спектър. От страх да не уплашим „избирателя“ като говорим с него откровено, през популистки обещания, че ще държим на статуквото, до оптимистични картини на бум на нови технологии и производства в „зеления“ Маришки басейн… В кампанията имаше от всичко.
Истината е, че това, което ни предстои е един много дълъг и нелек процес, разделен на отделни етапи и нужда от много прецизно стратегическо планиране и засилване на действията. Предстоят ни 10-12 години на преход, които трябва да минат без каквито и да е социално-икономически сътресения. Другата истина е, че темата не засяга само Старозагорско, а националната сигурност чрез енергийната система и икономическата стабилност чрез необходимостта от евтин енергиен ресурс. До момента изоставаме, но аз смятам, че България има капацитет да се справи стига да спазва две неща: да бъде оперативна и прагматична. Оперативна, за да наваксаме изгубеното време. Прагматична, за да прецизираме най-добрия и печеливш сценарий. Ако следващото правителство не обяви за приоритет превеждането на Маришкия басейн през Зелената сделка, трябва да бъде организиран силен обществено-политически натиск в тази посока.
Това е основната, най-важната задача, която трябва да стои пред всеки отговорен представител на областта след 4 април. Закъсняхме достатъчно по време на управлението на ГЕРБ, трябва да наваксваме. Изборите и формирането на следващия кабинет не трябва да стават причина за ново забавяне.
Планът за справедлив преход трябва да съдържа описание на процеса на преход към неутрална по отношение на климата икономика на национално равнище, в т.ч. срокове за ключовите етапи на прехода. Т.е. на първо място този план трябва да съдържа ясна и конкретна цел, която преследва. А именно да запазим действащите ТЕЦ, като ги преструктурираме, така че към 2050 г. производството им да бъде с нулеви емисии на парникови газове.
И тук идва трудната част, а именно какви заместващи производствени мощности могат да бъдат създадени, така че да гарантираме балансиращите мощности в енергийната система и в същия момент да гарантираме работните места на заетите в комплекса. Заместването изцяло с възобновяеми енергийни източници е невъзможно поради непредвидимостта им, тъй като са зависими от наличието на различни природни фактори – слънце, вятър, вода. Повечето ни съседи се ориентират към микс от различни енергийни източници, като включват временно използване на природен газ, ВЕИ и водород, произведен от електролиза на вода, а така също и технологията за уславяне и съхранение на въглерод.
В рамките на първият етап по пътя на енергийната трансформация е необходимо изграждането на фундаменталната инфраструктура, необходима за новата „зелена икономика“, без която никаква част от нея няма да работи. Тук може да бъде предвидено поетапното преструктуриране на въглищните мощности в парогазови. Това означава преструктуриране на самите производствени мощност, така и на довеждащата инфраструктура от и към централите.
Важен елемент е тази инфраструктура да бъде съвместимаи с производствен капацитет за енергия произведена и от водород, за да бъде използвана и в бъдеще.Тъйкато природният газ също произвежда макар и много по-ниски емисии на парникови газове ще е необходимо и въвеждането на технологията за улавяне и съхранение на въглерод, а малко по-късно и на тази за утилизацията т.е. последващото му използване. Паралелно с това е необходимо изграждането на нови ВЕИ-проекти, чийто излишък от електрическа енергия може да се използва за производството и на водород произведен чрез електролиза на вода.
Първите сектори, които ще започнат въвеждането на водорода са товарният транспорт (пътен и железопътен) и авиацията, които могат да се възползват от много високата енергийна плътност на течния водород. Тежката индустрия също, тъй като тя се нуждае от висока температура, която водородът може да достави по-добре от електричеството. Водородната икономика има огромен потенциал да създаде и нови възможности и работни места от инженери и проектанти на водородни енергийни системи и инженери, разработващи превозни средства с горивни клетки до техници за производство и изпитване на водородни горивни клетки, техници на системи за водородни горивни клетки, оператори на зарядни станции за водород и работници в строителството на водородни тръбопроводи. За да бъдат заети тези нови работни места обаче, трябва процесите по преструктуриране на мощностите и процесите по преквалификация да вървят паралелно.
В рамките на следващият етап когато се очаква търсенето на водорода да се покачи драстично, а също така и цената му вече да бъде по-достъпна, може да се започне поетапната замяна на природният газ с водород. Заедно с това може да се изгради и системата за утилизация на вече съхранения въглерод, който заедно с водорода да се използва като база за производството на различни синтетични горива например синтетичен керосин в авиацията, синтетично дизелово гориво за автомобилите и различни молекули, използвани в производството на химикали и торове.
За всеки етап от този преход е необходимо да бъдат определени социалните предизвикателства и мерките, които се предвиждат за тяхното преодоляване.
Освен всичко останало за финансирането на този план, в никакъв случай не сме ограничени само по Фонда за справедлив преход, напротив в него трябва да се опише допълняемостта с други програми на Съюза и стълбовете на механизма за справедлив преход за даване на отговор на установените потребности от развитие – т.е. могат да се ползват и средствата по механизма за възстановяване и развитие и 20% от парите по Многогодишната финансова рамка.
Процеса на трансформация на Маришкия басейн, трябва да бъде внимателно разглеждан, в рамките на цялостния процес по пътя към нулеви нетни емисии на парникови газове и в рамките на европейските политики.
