Европейската комисия предлага правила за целия ЕС за борба с насилието над жени и домашното насилие. Предложената директива ще криминализира изнасилването, квалифицирано като такова при липсата на съгласие, гениталното осакатяване на жени, както и кибернасилието, което включва: споделяне на интимни изображения без съгласие; киберпреследване; кибертормоз; и киберподбуждане към насилие или омраза.
Новите правила също така укрепват достъпа на жертвите до правосъдие и насърчават държавите членки да въведат механизъм за обслужване на едно гише, което означава, че всички служби за подкрепа и защита ще бъдат събрани на едно място. Жертвите следва да могат да предявяват иск за обезщетение в хода на наказателното производство. В предложението се призовава също така за адекватни и специализирани защита и подкрепа, например чрез безплатни телефонни линии за помощ и кризисни центрове за жертвите на изнасилване. В него също така се предвижда целенасочена подкрепа за групи със специфични нужди или изложени на риск, включително жени, бягащи от въоръжени конфликти.
Ключовите елементи на предложените нови правила са:Криминализиране на изнасилването, гениталното осакатяване на жени и кибернасилието.
Комисията предлага да се криминализират следните престъпления в целия ЕС: i) изнасилването, за установяването на което се изхожда от липсата на съгласие; ii) гениталното осакатяване на жени; iii) киберпреследването; iv) споделянето на интимни изображения без съгласие; v) кибертормоза; и vi) киберподбуждането към насилие или омраза.
Предложението допълва законодателния акт за цифровите услуги, като го привежда в действие с даването на определение за незаконно онлайн съдържание, свързано с кибернасилие. Това също така ще даде възможност за бързото премахване на съответното онлайн съдържание в рамките на бързо съдебно производство.
Процедури за безопасно докладване и оценка на риска.
Предложението се отнася до съществуващото все още днес недостатъчно докладване за насилие над жени. В предложението се предвижда докладването на актовете на насилие да става по нови начини, които да отчитат социалните аспекти на пола и да са по-безопасни, по-лесни, по-достъпни — включително онлайн — както и съобразени с нуждите на децата. Специалистите, като например здравните работници или психиатрите, вече няма да бъдат възпрепятствани от режимите на поверителност, така че да могат да докладват при основателни подозрения за непосредствен риск от сериозни физически вреди. Органите също така ще бъдат задължени да извършват индивидуални оценки на риска, когато жертвата за първи път влезе в контакт с тях, за да оценят риска, породен от извършителя на престъплението. Въз основа на това органите ще трябва да осигуряват незабавна защита чрез спешни заповеди за недопускане в близост до жертвата или заповеди за защита.
Комисията предлага доказателствата или въпросите, свързани с личния живот на жертвите, особено със сексуалната им история, да могат да се използват само когато това е строго необходимо. Жертвите ще имат право да поискат пълно обезщетение от нарушителите за нанесените вреди, включително разходите за здравни грижи, услуги за подкрепа, загуба на доходи, физически и психологически вреди. Те следва също така да могат да получават обезщетение в хода на наказателното производство.
За да се отговори на много специфичните нужди на жертвите на сексуално насилие, Комисията предлага държавите членки да предоставят специализирани услуги, включително кризисни центрове за жертвите на изнасилване. Жертвите, изложени на повишен риск от насилие, включително жените, бягащи от въоръжени конфликти, следва да получат целева подкрепа от държавите членки. Националната гореща телефонна линия за подкрепа на жертвите на насилие над жени и домашно насилие следва да бъде достъпна денонощно и целогодишнои да бъде безплатна. Когато жертвата е дете, органите следва да предоставят съобразена с възрастта подкрепа във висшия интерес на детето. Жертвите на кибернасилие също ще имат право на адекватна подкрепа, включително съвети как да потърсят правна помощ и как да премахнат онлайн съдържанието. В случаите на сексуален тормоз на работното място на жертвите и работодателите следва да се предоставят външни консултантски услуги.
