На 10-ти март в Казанлък, в дома на Тотка и Димитър Балкански се ражда Илия Балкански. Той е най-малкото от четирите деца в семейството. И е брат на един от най-известните български живописци – Ненко Балкански.
Детството и юношеството му преминават в родния град, а за да завърши гимназиалното си образование заминава за София.
Съдбата му, като на много художници от това време, се преплита с Втората световна война и между 1944 и 1945 г. той е на фронта. И въпреки, че ужасите на войната оставят травми за цял живот, желанието му да стане художник го отвежда през 1946 г. в ателиетата на Художествената академия, където учи живопис при Дечко Узунов. Завършва академията през 1951 г. и се завръща в Казанлък.
Неговата преподавателска дейност започва през 1952 г. с воденето на кръжок по изобразително изкуство към музея. Години по-късно, в които той преподава в няколко казанлъшки училища до1971 г., а след това постъпва, като преподавател по рисуване и живопис, в наскоро откритата Художествена гимназия в Казанлък. Там той остава до своето пенсиониране през 1981 г. и с безкомпромисност и отговорност успява да предаде на своите ученици онези важни художествени уроци, които те никога няма да забравят. Илия Балкански напуска този свят на 3 юли 2003 г.
Той никога не участва в изложби и никога не организира самостоятелна такава, въпреки че не престава да рисува.
За първи път негови творби са показани на изложба през 2018 г. в Художествена галерия – Казанлък. След нея неговите наследници – синът му и двете му дъщери, даряват на галерията три негови творби от любимите му жанрове – портрет, пейзаж и натюрморт.
