Българското оризопроизводство е пред колапс. Към стария неразрешен с години проблем – разрушената инфраструктура на водните съоръжения, сега още два основни проблема – скъпите торове и горива, както и трудности с реализацията на арпата, застрашават бъдещето на бранша. Вследствие на това близо една трета от площите с ориз в България ще бъдат редуцирани за реколта 2022.
Някои от фермерите изцяло се отказват да сеят ориз, а други ще свият производството си между 20 и 30 процента, а на мястото на ориза ще се отглежда основно слънчоглед. Ако тази година бъдат засети 70 000 дка, ще е добре, коментира Георги Видолов, председател на Българската оризова асоциация . В нея членуват над 40 земеделски производители от областите Пловдив, Пазарджик и Стара Загора, където единствено в страната се отглежда ориз Георги Видолов изчислява, че за тази година разходите за декар ще се увеличат с 30% и могат да минат 320 лв.
В сумата влизат 2-3 пъти по-скъпи торове, вода – около 60 лв. на декар, обработки и горива – 60-80 лв., семена, заплати и др. Той се надява водата на оризарите, която и без това е скъпа, да не се увеличи. Председателят на оризовата асоциация недоумява къде потъват парите, които всички производители на ориз плащат към „Напоителни системи“. Ние сме най-изрядните платци, само от нас в дружеството постъпват над 6 млн. лв. годишно. И вместо с тези пари да се прави рехабилитация на съоръженията, за тях отиват не повече от 200-300 хил. лв. на годишна база, но явно с нашите пари се пълнят други финансови дупки, подозира Георги Видолов. Той коментира и проблема със залежалата оризова арпа. Допреди пандемията голяма част от нея се реализирала в Турция, но сривът на турската лира, проблемът с транспорта, както и на руското нашествие на турския пазар са поредната бариера пред българските оризопроизводители.
