Това е проф. Димитър Караманев, светило в областта на биотехнологиите и инженерните науки, от Университет Западно Онтарио, гр. Лондон, Канада.
Професорът е автор на най-продавания патент в този университет, където Нобеловият лауреат Фредерик Бантинг открива през 1920 година инсулина.
Изобретението на българина е свързано с един от големите проблеми – съхранението на енергията.
Уникалността на неговата идея е използването на дихателната верига на рядък вид микроорганизми – хемолитотрофи, за производството на електроенергия и протеини, като в същото време се намаляват емисиите на въглероден диоксид.
Проф. Караманев прави корекция на закона на Нютон за свободното падане на телата в течност или газ, откритият от него аналитичен метод за определяне съдържанието на желязо във водни разтвори е признат от учените за най-точен. Има патентовани десетина изобретения, но най-продаван, в над 40 държави, е именно методът за превръщането на водорода в електроенергия.
Преподава инженерна биотехнология, процеси и апарати в инженерната химия, електрохимия, пречистване на водите. Създател е на нов курс „Енергия и общество”.
Днес интересите са му насочени и към проблемите на глобалното затопляне и химическото замърсяване на околната среда.
Ученият майстори от дете, някои от опитите му са „взривоопасни”, но са експериментирани на открито, в околностите на родното село Розово. Вероятно търсенето е заложено в гените му, защото неговият пра-прадядо Георги е споменат в голяма публикация в „Цариградски вестник” в средата на 19-ти век, за откритите от него златни накити, корона и пръстен, изложени днес в Лувъра и Ермитажа.
