Книгата „Актьорски откровения“ на главния редактор на списание кино Людмила Дякова беше представена на 30 юни в лапидариума на Историческия музей в Стара Загора от нея и от известния кинокритик и преподавател проф. Божидар Манов.
Събитието беше част от съпътстващата програма на кинофестивала „Златната липа“ 2022.
Сборникът съдържа 18 интервюта със знакови български актьори от новото време, между които и актрисата Йоана Буковска, която лично присъства на представянето.
„Актьорски откровения“ е книга, която още с първото докосване предизвиква силно положителни оценки“, коментира проф. Божидар Манов. „Не бих казал, че сборникът съдържа интервюта, по-скоро това са разговори с 18-те най-изявяни български филмови актьори на днешното време. Онова, което е затаено някъде в тъканта на филма, най-добре може да бъде осветено чрез думите на лицата на екрана, от актьорите – хората, които дават частица от себе си във всеки филм, във всяка роля, за да заживее един нов субект на екрана. Тъкмо ярките екранни образи оставят най-силна памет за филмовия релеф, за филмовата панорама, която всяка година добавя нови и нови заглавия“, каза той.
Авторът на книгата Людмила Дякова благодари на създателя на фестивала „Златната липа“ Магдалена Ралчева за поканата „Актьорски откровения“ да бъде представена именно по време кинофорума в Стара Загора. Тя припомни, че сборникът е издаден през 2021 година по повод 75-годишнината на списание „Кино“ – едно от малкото дългогодишни издания в България, което никога е спирало периодиката си.
„Книгата се роди много отдавна, като рубрика в списание „Кино“, наречена „Галерия“. Амбицирахме се да показваме актьорите не в жълтата светлина, в която обичайно пресата ги отразява и те често се притесняват, дори се срамуват от онова, което се пише за тях. Затова решихме, че е добре да им дадем трибуна с тези портрети-интервюта, чрез които да покажат себе си, а не екранните герои. В книгата читателите ще открият интервюта с Мартина Вачкова, Деян Донков, Асен Блатечки, Валери Йорданов, Владо Пенев, Стефан Денолюбов, Снежина Петрова, Йоана Буковска и още много звезди на българското кино“ каза Людмила Дякова.
„Актьорите са обречени на екрана да говорят с чужди думи – написани от някой сценарист, от някой писател. Но когато говорят със своите думи, е особено преживяване. В книгата говорят актьорите – говорят от първо лице, единствено число – от свое име, а не с реплики. И това е сто пъти по-интересно, защото се пресичат диалозите между персонажа, когото сме привикнали да виждаме от екрана, и откровенията на неговия актьор или актриса“, допълни проф. Манов.
Йоана Буковска призна, че винаги се чувства щастлива, когато участва в кинофестивали като „Златната липа“. „Надявам се да повлека крак и да имам възможността да идвам в Стара Загора всяка година“, пожела си тя и допълни:
„Аз съм приемственик на огромното поколение от величави режисьори и в театъра и в киното. Имала съм щастието да работя с Киркор Азарян в Театъра на армията, който ме откри. След това имах щастието, още преди да попадна в Академията, да работя с Вили Цанков, с Бойко Богданов и с Гриша Островски. Влязох в НАТФИЗ с ясното съзнание къде отивам и какво искам да правя и че театъра е огромна магия, но е и саможертва – тоест, нямах илюзиите за тази професия, когато кандидатствах „Актьорско майсторство“, разказа Йоана Буковска. „Винаги съм вярвала, че има нужда от хора като нас. Вярвах, дори когато през 1996 г. при кандидатстването ми в НАТФИС приятели ми казваха, че изкуството отмира, питаха ме как ще се издържам с тази професия?
Аз вярвам, че ние, актьорите, сме разказвачи и съхранители на националната ни идентичности памет. Защото българските истории могат да се разкажат само на българи от българи. И киното, и театъра за мен са моментни снимки на времето, в което живеем – с персонажите, с характерите, които това време формира. Самата аз разбирам къде съм, къде живея и кои са моите избори на базата на изборите на героините, които играя. А те никога не са лесни хора. Така намирам баланса и в собствения си живот“, призна Йоана Буковска, а проф. Божидар Манов я допълни с думите:
„Актьорите са особен род хора. Те са обречени да говорят чужди думи на сцената и на екрана. Същевременно такава е магията на актьора – тя се затваря в простото изречение „Радостта да бъдеш друг“. Когато актьорът влиза в гримьорната, той започва да се превръща в друг човек. Тази сложна магия е голямата загадка за всички, които са разсъждавали за смисъла на театъра и за актьорската душа.
Един голям руски актьор беше казал, че най-важната му работа е „да гримира душата си – не лицето“. Докато гримьорът му прави сенките, очите, скулите, очертава устните, през това време актьорът гримира душата си – за да излезе на сцената Ричард III и да говори с друг глас. Това е магията, заради която после всички говорят за актьора, обожествяват го. И дори на улицата актьорът продължава да бъде живо ходещо божество.
Но истински добрите, талантливи актьори умеят да се освободят от гримираната душа и да бъдат искрени, когато дават подобни интервюта, като тези в книгата на Людмила Дякова. Те са искрени и неподправени в диалога с другите хора. Защото най-популярните световни актьори знаят, че носят отговорността да формират общественото мнение. Хиляди, милиони хора могат да се подведат, ако ги поведеш към антихуманни идеи. И това е отговорността на актьора“.
Книгата на Людмила Дякова можете да откриете в книжарници „Сиела“ и в разпространителската мрежа.
