Заинтересовани организации от горския сектор отново призовават да се обърне внимание на важните решения за развитието на държавата и българската гора. Това става ясно от отворено писмо подписано от представители на бранша – учени, държавни институции и бизнеса.
На фона на тежката икономическа криза и ефектите от войната в Украйна сме свидетели на още една война – срещу българската гора и хората, свързани с нея, се казва в писмото. Лесовъдството в България винаги е имало ясна екологична насоченост и се основава на най-съвременните тенденции в европейското горско стопанство. Вече 120 години българските гори се управляват на основание актуални Горско-стопански планове, съгласувани с отговорните институции след проведено обществено обсъждане, които са достъпни за всеки гражданин на интернет страницата на ИАГ. Горското стопанство на страната е пример за устойчиво управление на природните ресурси както нито един друг сектор, пише в документа.
В този контекст авторите на писмото настояват за отпадане на всички ограничения за добив, наложени извън Закон за горите и съответните Наредби, с цел обективно прилагане на устойчивото управление на горите, в т.ч. отмяна на Заповед 49 – 398/16.09.2021 г. и на Заповед РД 49-195/21.05.2021 г. на министъра на земеделието, които според тях противоречат на горскостопанската наука и действащата нормативна уредба.
Представителите на бранша коментират, че вместо това група “зелени” депутати са внесли проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за водите, който отново, на база популистки твърдения без научни доказателства на лица и организации без какъвто и да е производствен опит и професионални умения, предлага още значими ограничения за стопанисването на горите, извън смисъла на Закон за горите, добрите лесовъдски практики и Наредба 3 на МОСВ. Предложеният ЗИД е без оценка на въздействие, без обосновани мотиви и без обществени консултации, заявяват авторите.
Сред останалите въпроси, които спешно се нуждаят от внимание, е да бъде срочно направена организация и да бъде реализирана Национална горска инвентаризация (по чл.17 от ЗГ), по хармонизирани с ЕС методи, която да даде точна информация за горско-дървесния ресурс на страната. Според някои експерти годишният прираст от 14 млн. куб. м е занижен, а експертната оценка сочи, че реалните стоящи запаси в горите на страната също са подценени поне с 10 процента, споделят представителите на бранша.
Те твърдят, че дърводобивът е най-слабото звено в горско-стопанската верига, от което следва да се търсят възможности за модернизацията и механизацията му, чрез подходящи финансови стимули по механизмите на различните фондове и програми на ЕС. Също така се изтъква нуждата от програми за обучение на оператори за работа в горите и не на последно място – разширяване на приложението на дългосрочни договори за работа в горите, което ще насърчи предприемачите да инвестират в тази дейност.
Научно обосновано е плавно увеличаване добива на обла дървесина от горите ни, поне на нива средни за държавите в ЕС, т.е. при съотношение ползване/прираст около 75 процента. Съгласно основополагащия документ за горското стопанство у нас “Стратегически план за развитие на горския сектор 2014-2023 г.” такова увеличение е оправдано поради спецификата на ресурсите ни. Колкото по-развита икономически е съответната държава, толкова е по-високо нивото на устойчиво ползване на възобновимите ресурси като горите. У нас това съотношение е под 50 процента, т.е. реално се усвоява по-малко от половината от произведената дървесна маса в страната на годишна база.
Противно на насажданите популистки твърдения, нарастването на съотношението ползване/прираст ще доведе до повишаване на годишния прираст на горите, т.е. по-големи нива на поглъщане на СО2 в териториите им. Отделно ще е налице по-значимо предлагане на обла дървесина на пазара, респ., нормализиране цените и запазване конкурентоспособността на българските фирми от горскопромишления комплекс на международния пазар, се казва в писмото.
Според представителите на бранша са нужни още значителни инвестиции за изграждане и поддръжка на подходяща пътна инфраструктура в горските територии, която не само гарантира опазването на горите, но е задължително условие за разширяване практиките на модерен, безопасен и механизиран дърводобив. Всички експерти в горския сектор са единодушни, че ръчният труд в горите няма бъдеще.
Не на последно място, авторите на писмото поставят въпроса за разширяване на публичността и предвидимостта в сектора, което включва запознаване на обществото с дейността в горите и фактите за състоянието им, за да бъдат избегнати популизмът и фалшивите новини. Дървесината трябва да бъде популяризирана като материал на бъдещето и с изключителна важност за кръговата икономика, смятат от бранша.
