На сцената си подават ръка оперната традиция и модерността. Режисьорът Славчо Николов се отнася с респект и уважение към благодатната творческа задача за поставянето на една от най-зрелите творби на великия законодател в оперното изкуство Джузепе Верди. Последователен в търсенето на паралели със съвремието, режисьорът прави оригинална трактовка на драматургичната линия на произведението като извежда „темата за проблемите на комуникацията – връзките в отношенията между нас хората. Всички сме свързани в този век на така нареченото „Глобално село“, но независимо от огромните комуникационни възможности, все по-рядко си говорим „лице в лице“ и всеки един от нас става все по-самотен. В цялата ни глобална свързаност си живеем в свят гонейки единствено своите собствени интереси. Опитваме се да създадем визия, с която да се представим през „маска” в обществото през един профил, който не е реален за нас. Стремим се да създадем изкуствен образ пред другите, подчинен на идеята какво искаме да си мислят за нас – сам за себе си, на разстояние един от друг и без усещания и вникване в проблема на другия.” – споделя режисьорът Славчо Николов.
Сценичната визия на спектакъла на „Бал с маски” умишлено е пренесена в края на 19 век – в епохата, когато започва индустриалната революция и настъпват промените в социално-икономическите отношения на хората. Епохата на разместване социалните пластове, върху които стъпва и нашето съвременно общество.
Художникът на постановката Каталин Йонеску-Арборе допълва, че се фокусира върху тайната любов между Амелия и Рикардо и срещата с Улрика. „Позлатените маски и орнаменти се съчетават с ярко оцветени керамични фрагменти и големи и дълги тъмни пера. И всички те са поставени върху червени костюми, единственият цвят, който изпъква в мрака на времето и пространството. В действителност повечето периоди от нашия живот са покрити от някои въображаеми маски, за да ни предпазят от възможни бедствия. А цветовете винаги ни разказват историята…”
И режисьорът, и художникът обръщат специално внимание на образа на Улрика като загадъчна ключова фигура в развръзката и символ на духовността с мисия и пророчески поглед в бъдещето. Диригенти са участници в Международния майсторски клас за дирижиране Ралф Галери-САЩ, Дейвид Спиро-САЩ, Арно Перие – Франция, Гай Дейвид – Великобритания, Матей Поп-Румъния.
В спектакъла зрителите ще се насладят на изкуството на блестящи солисти в главните роли. В ролята на Рикардо ще се изяви тенорът Ивайло Михайлов. В ролята на Амелия е сопраното Емилия Джурова. Ролята на Ренато ще изпълни Александър Крунев, Оскар ще бъде Емилия Иванова, а мистериозната Улрика ще бъде Даниела Дякова. Участват още ЕМилия Иванова, Костадин Якшев, Христо Иванов, Игнат Желев, Живко Добрев, хор, оркестър на Държавна опера-Стара Загора. Хормайстор Младен Станев, пластика Ромина Славова, концертмайстор Емил Шейтанов.
Първата постановка на „Бал с маски“ в Стара Загора е с премиера на 23 март 1959 г., диригент Руслан Райчев, режисьор Бохос Афеян-гост, художник Асен Попов-гост, балетмайстор Теодорина Стойчева. Следващата постановка е с премиера на 1 октомври 1964 г., диригент Димитър Димитров, режисьор Георги Петров, художник Асен Попов. Последната премиера на „Бал с маски“ е на 15 февруари 1996 г., диригент Веселин Байчев, режисьор Светлозар Донев-гост, художник Иван Попов – гост.
