В края на 60-те години на миналия век колективът на арх. Иван Битраков, Яким Петров и Георги Папагалов печели конкурс за нова изложбена сграда в гр. Казанлък. В течение на над десет години проектът преминава през редица промени и наименования докато през 1981г. сградата не отваря официално врати като Художествената галерия – Казанлък.
Наричана “Белокаменната красавица на Казанлък” при своето откриване от медиите по това време, сградата е урок по използване на естествени материали и създаване на щедри отворени пространства, които по нищо не отстъпват на най-смелите примери от периода в Европа и по света.
Масивната каменна фасада прикрива изненадата, която посетителите откриват вътре. Истински впечатляващо е интериорното пространство – отворено, просторно и неочаквано. В средата на сградата има атриум, който е „потопен“ с полуниво по-ниско от входа, а около него спираловидно се вият стълбища, които водят посетителите с по едно полуниво постепенно нагоре, от които се влиза в по една от изложбените зали. Вътрешното пространство е динамично и създава възможност за много пресечени визуални връзки. Спираловидното движение приключва с една „рампа“ с дълбоки и плитки стъпала, които бавно изпращат посетителите.
Прави впечатление отношението при проектирането и изпълнението на детайлите. Камъкът е водещият материал и може да се проследи от варовика по фасадите, през белия камък по пода, червения камък, който откроява стълбищата, до внимателно изрязания външен облицовъчен камък, положен в “потопения” форум, където се заформят своеобразни квадратни мозаечни пана с локални акценти от бял мрамор и положени с отворена фуга.
Общ визуален език притежават и дървените елементи – дограмата и входните врати имат характерни заоблени обкови около прозорците, а уголемените полусферични ръкохватки на вратите приканват посетителите към допир и към пристъпване в галерията.
Със своята красива архитектура и богато културно наследство галерията и музеят привличат стотици туристи всяка година.
