Впечатлението на хората за нашествие от насекомите “миризливки” се дължи на застудяването на времето – период, в който те търсят убежище за зимуване и влизат в домовете. Това обясняват от Националния природонаучен музей – БАН. Една от причината за активността на миризливките през есента се дължи и на климатичните промени, водещи до по-топло време.
Със сигурност има нашествие, но от гледна точка на това, че тези насекоми завладяват нови територии, посочват от БАН. Миризливките са инвазивен вид, привнесен от чужбина. Те се разпространяват заради движението на хора и стоки, като за кафявата миризливка се знае, че е от Югоизточна Азия. Макар че ги срещаме често в дома си, миризливките не са опасни. Това са насекоми, които дори не се опитват да търсят контакт с човека.
Миризливките, наричани по-рядко вонещици, спадат към разред полутвърдокрили насекоми, каквито са божикравичките и дървениците. Половината на крилото им е с по-кожеста твърда структура, а другата – ципеста.
Миризливките живеят по растенията и дърветата, хранят се със сока на плодовете, затова могат да са проблем за зеленчуковите и овощни култури.
Два вида са най-често срещаните у нас – зелена или кафява. Зелената все повече се появява в домовете на хората. Присъствието на кафявата миризливка в България е установено от 2016 г.
Миризливките също имат хобот, но не са кръвосмучещи като креватната дървеница. Единственото неприятно е миризмата, която отделят, ако бъдат смачкани или хванати с ръце. Оставят и лека жълта пигментация.
Миризливките излизат през пролетта, живеят, снасят яйца, след което, през май-юни умират и се появяват новите ларви. До есента тези млади миризливки са станали възрастни и те са второто поколение, което от края на лятото – началото на есента тръгват да си търсят място за зимуване.
Когато попаднат в стая, която е добре затоплена, докато навън е студено, те се активизират и започват да летят, обясни той. Ако летят твърде дълго и изтощят хранителните си запаси, но не успеят да излязат навън, миризливките умират.
