Днес отбелязваме Денят на българската община и местното самоуправление. Датата е утвърдена за празнична на 18 юни 1998 г. в Благоевград от Третото Общо събрание на Националното сдружение на общините, тъй като на 12 октомври 1882 г. в брой 117 на Държавен вестник е публикуван Закон за общините и градското управление.
Законът се възприема като първия законодателен акт, който регламентира дейността на общинските съвети, кметовете и техните помощници. По силата на този закон кметът е бил представител на правителствената власт, но в същото време е бил и представител на интересите на общината. Кметовете на градските общини и техните помощници са се назначавали и отзовавали с Княжески указ. Кметовете по право са председателствали общинския съвет.Днес задълженията на кметовете са посочени в над 700 нормативни и поднормативни акта. Също толкова разнородни са били те и според закона от 1882 година. Кметът е отговарял за пожарните команди и за нужните инструменти за гасене на пожарите; за отстраняванието на всички складове, фабрики и прочие, които са опасни за общественото здраве; за чистотата на улиците, за арестуването на опасни за общественото спокойствие, за нравствеността.
В Закона за общините и градското управление, приет през 1882 г., е посочено, че кметът надзирава хлебарниците, месарниците и продавниците на зеленчуци и други съестни неща и всекакъвъ родъ питиета; дава позволение за кафенетата, гостилниците, общите балове, театрата и публичните домове. Той дава позволение на певците и свирачите и може да запрещава всекакви зрелища, игри и събирания, които биха могли да докачат вярата или нравствеността. Кметът „назначава часовете, когато требва да се отварятъ и затварятъ панаирите и чаршиите и гдето нема особенни полицейски власти, той се грижи за реда и тишината въ тяхъ. Той се грижи за арестуванието на багабонтите и ония, които правятъ скандалъ или които нощно време смущаватъ общото спокойствие чрезъ викове, крясъци и проч“, гласи още законът от 1882 г.
През 1991 г. новата Конституция на България определя общината, като основна административно-териториална единица, в която се осъществява местното самоуправление.
