Навярно тези случайни минувачи на това място нямат представа какво е имало тук, както и живущите наблизо. Улицата е с днешно име „Славянска“ и се намираме до ОУ „Мати Болгария“ и ПХГ „Св. Св. Кирил и Методий“. Наблизо в района се е намирал и конакът, в който са се събирали данъците. Пак в този район се намират Ески Джамия, турската баня и житния пазар, тоест това е бил административният център на град Казанлък до Освобождението през 1878 г. Освен това тук се е намирала и Часовниковата кула на град Казанлък от периода на Възраждането. Именно за нея ни разказва Николай Вапирев.
През XIX век в град Казанлък е съществувала стара часовникова кула. Тя е била подобна на часовниковите кули в околните близки и по-далечни градове, като например кулите в Габрово, Трявна, Килифарево, Севлиево и др., но е притежавала и свои специфични външни белези. Като хронология са налични следните свидетелства за нейното съществуване:
1828 г. – документ за продажба на часовников механизъм от казанлъшки турчин на габровци, които са го използвали за строежа на нова часовникова кула в гр. Габрово.
1848 г. – документ за поправка на часовникова кула в гр. Казанлък.
1859 г. – данни за градската часовникова кула в пътепис.
1861 г. – отбелязване името на казанлъчанина Хрисант Рашович като сахатчия /часовникар/.
1871 г. – отбелязване наличието часовникова кула в Казанлък в официална статистика.
1877 г. август – изгаряне на дървената част на часовниковата кула в Казанлък по време на събитията от Руско-Турската война. Над земята остават да стърчат каменните основи.
края на XIX век – окончателно събаряне на останките от часовниковата кула в Казанлък. Разчистване на мястото за строеж на нови сгради.
първи десетилетия на XX век – спомени на казанлъчани за часовниковата кула в печатни издания – вестници, книги.
30-те, 40-те години на XX век – данни за рисунката на часовниковата кула с автор Стефан Велтов.
