България е една от малкото европейски държави, в които все още има обширни територии с вековни гори. Площта на тези слабо повлияни от човешка намеса гори у нас с функциониращи естествени екосистеми, свързани биокоридори и разнообразна флора и фауна възлиза на 150 000 – 200 000 хектара. Това е около 4-5% от всички гори в страната, при средно 1% в Европа.
Старите гори са едни от последните кътчета дива природа, които са слабо повлияни от човека. Освен че са дом на удивително биоразнообразие, те опазват водите, предотвратяват ерозията и наводненията, пречистват въздуха и обогатяват почвите, поради което имат огромно значение както за хората, така и за поддържането на среда на живот в условията на климатични промени.
В старите гори дърветата достигат пределната за вида си възраст и придобиват величествени размери от над 40-50 м височина и 1-2 м дебелина, като загиват, без да бъдат отсечени. Оформянето на тези гори у нас отнема приблизително между 160 и 230 години. Те се характеризират още и с наличието на дървета с изсъхнали, деформирани или счупени върхове и клони, дървета с хралупи, стоящи и паднали едроразмерни мъртви дървета, които са в различни фази на разлагане.
Днес старите гори у нас са съсредоточени най-вече в места, където достъпът все още е ограничен поради стръмен релеф или липсата на пътища. Могат да се видят предимно в резерватите, в националните паркове и в по-недостъпните високопланински райони и вододайни зони на Родопите, Стара планина, Рила, Пирин и Странджа. За да продължат да предоставят своите жизненоважни екосистемни услуги, е необходимо да се предприемат спешни мерки за тяхното опазване.
