Третата номинация ни беше изпратена от Иванка Колева от гр. Казанлък. Тя започва своята номинация със следните думи: “Реших да Ви пиша, за да споделя една история за добрия пример и хората, които според мен олицетворяват ценностите и духа на добротворството. За нашето семейство добротворците са Теодора Петкова и Виктория Колева, които видяха потенциала в дъщеря ни и с готовност помагат в сбъдването на мечтите й!”
Добротвореците: Теодора Петкова и Виктория Колева, треньори по плуване от СКП “Траяна“.
Добротворството: Христослава Колева или Хриси е едно борбено момиче в 11-ти клас, което подобно на младежите на своята възраст се сблъсква с множество предизвикателства и расте, заедно с тях. Хриси също е и дете със Синдром на Даун – една диагноза, едно определение, което неизбежно предначертава доста по-различен и труден път.
Когато се роди дете с увреждане, светът на неговото семейство се преобръща с главата надолу. Всеки родител, според силите си, търси възможност, докато детето му расте, то да се развива пълноценно и да се опитва да стане самостоятелно, доколкото това е възможно. Така и родителите на Хриси търсят възможност за занимания, които да й помогнат да расте като всяко дете. В търсенето си, те срещат страх и липса на желание да се работи с дете, което не е като останалите…
Майката на Хриси споделя: “Дълго време преди това, бяхме търсили различни извънкласни дейности в град Казанлък и Стара Загора, където да запишем Хриси и да й дадем възможност да се социализира с връстници, да намери своята страст към музика, изкуство, др. За съжаление, треньори и преподаватели, които да работят с дете с увреждане или нямаше, или ни отказваха, поради причини като страх, липса на информация, липса на подготовка. Без да се отказваме от идеята да намерим подходящата среда за дъщеря си, стигнахме до басейна, където срещнахме Теодора Петкова и Виктория Колева, които ни накараха не само да се почустваме добре дошли, но и с радост видяхме колко бързо дъщеря ни усети нужната за нея подкрепа. Подкрепа в толкова много аспекти – време, гъвкавост, професионализъм в работата с деца с увреждане, но и финансова подкрепа, без която Хриси нямаше как да стигне до нивото, на което се намира днес. Теодора и Виктория приеха Хриси от ден едно и решиха да работят с нея безвъзмездно, което правят и до днес. Решение, което само хората с добри сърца биха взели. Решение, което само тези, които истински разбират ползите на спорта за физическото и ментално развитие на едно дете могат да вземат. Те научиха дъщеря ми на техниката на плуването. Беше трудно, но с търпение и упорит труд всичко се постига!
Хриси претърпя сложна сърдечна операция, когато бе едва на две години. Благодарение на плуването, времето и усилията на тези две дами през годините, втората операция на сърцето на Хриси бе отменена.
Освен физически, резултатите от работата със страхотни треньори и най-вече хора, са видими и на ментално ниво. Този устрем и решителност, с който Теодора и Виктория се борят на всяка тренировка, за да поддържат пламъчето в очите на детето ми, запалиха състезателния дух на Хриси и я научиха да вярва, че може да постигне нещо значимо, че има право и възможност да се бори за мечтите си.
Така, благодарение на тези треньори, Христослава стана неколкократна Балканска и Европейска шампионка, като през 2021 г., тя бе сред първите българи, взели участие на световно първенство за хора с увреждане по плуване в Италия и завоюва два сребърни медала за България.
Това, вярвам, е признание за страната ни, но и повод за деца като Хриси да повярват във възможностите си. Повод и за родители като мен да не се отказват, да вярват и да се борят за една по-добра среда и едно по-добро бъдеще.
Такива хора са Теодора Петкова и Виктория Колева, треньори по плуване от СКП “Траяна“. Освен на Хриси, те продължават да протягат ръка и да помагат на още много деца с увреждания и по този начин да им помагат да живеят един пълноценен и щастлив живот.”
Номинацията получихме от: Иванка Колева, майка на Христослава Колева – на 17 г., от гр. Казанлък.
***
През 2011 година Сдружение „Самаряни“ учреди Годишните награди за добротворство „Добрият Самарянин“, които присъединиха град Стара Загора и региона към световните инициативи, свързани с развитието на местното културно-историческото и духовно наследство.
За това време са проведени 11 церемонии; получени са 88 индивидуални и групови номинации; избрани са 13 носителя на голямата награда “Добрият Самарянин“, като на двама от тях са връчени 2 извънредни награди – 1 за изключителен принос и 1 за геройство без граници (посмъртно); избрани са 16 носителя на oтличието на общността “Добрият Самарянин”; изработено е юбилейно издание на статуетката “Добрият Самарянин” с позлатени криле; изработено е историческо издание на статуетката “Добрият Самарянин”, посветено на борбата с COVID-19, в което добротворецът е с предпазна маска; създадена е песен, посветена на добротворците – “Песен за добрите самаряни”; издадена е пощенска марка “Добрият Самарянин”, брандирана е специална пощенска кутия, позициониранa на Централна поща – гр. Стара Загора и е зародена прекрасната идея за изграждането на монумент “Добрият Самарянин”, за който вече е създаден предварителен проект. „Добрият Самарянин“ представляват годишни награди, учредени от Сдружение „Самаряни“, за високо признание към отделна личност. Това е начин да бъдат идентифицирани и избрани хора, които заслужават всеобщо обществено уважение и признателност, вследствие на извършен от тях жест на добротворство към друг човек или хора, изпаднали в тежка житейска ситуация или беда.
Възможността за номиниране на добротворци ще продължи до 18 ноември, включително, а Церемонията по връчването на Годишните награди “Добрият Самарянин“ ще се проведе на 5. декември (понеделник), от 19:00 часа, в концертната зала на Държавна опера – Стара Загора.
Номинации ще се приемат на dobro@samaritans.bg, както и лично на адрес: гр. Стара Загора, ул. “Патриарх Евтимий” № 57, в Централното управление на Сдружение „Самаряни“ или в специалната пощенска кутия на доброто, позициониранa на Централна поща – гр. Стара Загора.
Днес, повече от всякога преди, край нас има подвизи и е време те да бъдат разказани и показани! На добротворците е определено да ги извършат, а на нас – да ги отличим и предадем на бъдещите поколения!
