В контекста на резултатите от националното преброяване, ново представително проучване на БАСП очертава позитивните политики, които биха повлияли на естествения прираст и емиграцията
София, 5 декември 2022
Българската асоциация по семейно планиране и сексуално здраве (БАСП) представи резултатите от национално представително проучване, извършено от KANTAR. Проучването е проведено през август 2022 г., сред извадка от 836 души от пълнолетното население и анализира мерките, които биха повлияли позитивно на раждаемостта.
Анализът на проучването идва след представяне на резултатите от националното преброяване, изнесени през октомври 2022г. Те показват, че населението на България е намаляло с 844 хиляди души. Само за последното десетилетие 344 хиляди българи са напуснали страната, а отрицателният естествен прираст (раждания и смъртни случаи) е минус близо 501 хиляди.
Участниците в проучването дават своето мнение по скала от 1 до 7, където 1 е “категорично не одобрявам”, а 7 е “силно одобрявам”. Запитани какви мерки насочени към повишаване на раждаемостта биха одобрили, въвеждането на гъвкаво работно време за родители с малки деца получава най-висока подкрепа (средна стойност от 6.32). На второ място се нарежда удвояване на платения отпуск на родител с дете до 12 годишна възраст (средна стойност 6.28).
Високо в скалата на одобрението стои и увеличаване на месечните надбавки за деца, ходещи на училище (средна стойност 6.23), както и това държавата да погасява една трета от ипотечния заем при първо дете, като погасената сума да се увеличава с всяко следващо дете (средна стойност 6.09).
“Проучването показва недвусмислено, че в България има нужда от широк пакет подкрепящи и позитивни мерки, които да действат в две посоки: да стимулират раждаемостта, и да превентират емиграцията, като те трябва да са системни и продължителни, а не еднократни. Тези мерки трябва да променят средата и отношението към младите родители и родителството въобще“, каза д-р Радосвета Стаменкова, изпълнителен директор на БАСП.
Данните в проучването показват също, че българите твърдо не подкрепят въвеждането на потенциални “наказателни” политики по отношение на раждаемостта. Сред тях са въвеждането на ергенски данък от 10% за хора над 21 год. без деца (с едва 3.10 средна стойност на подкрепа); забрана на абортите (средна стойност 2.96) или ограничаване на достъпа, производството и вноса на контрацептивни средства (средна стойност 2.88). Подобни санкции като цяло се разглеждат като несъвместими със съвремието и с висок потенциал за негативен социален ефект.
Относно това кои съществуващи в момента законови разпоредби трябва да се разширят, отпускът по майчинство с 90% от трудовото възнаграждение през първата и 710 лв. обезщетение през втората година бе определен като най-значима такава мярка (42.7%), следвана от данъчните облекчения на личните доходи за 1-во, 2-ро и 3-то дете (34.8%), и данъчното облекчение за намаляване на лихвите на ипотека за родители до 35 г. (31.4%).
На въпроса как младите двойки с деца и бъдещите родители да осъществят репродуктивните си планове в България, а не другаде, на първо място българите посочват осигуряване на високи доходи/добро заплащане (25.5%), а на второ – инвестиции в условията за живот, инфраструктура и транспорт (16.9%). На трето място излизат по-високи детски надбавки (14.9%), след което се нареждат осигуряване на жилища и ипотечни кредити – безлихвени или с ниски лихви (14.5%), повече и безплатни детски ясли и градини (14.2%), инвестиции в качествено образование (11.6%), повече социални придобивки, помощи (10.3%). Следват работа – сигурна, по специалността, с платени осигуровки (8.4%), финансови, данъчни облекчения и стимули (8.1%), последвани от по-добро и достъпно здравеопазване (6.5%), сигурност, спазване на закона и борба с корупцията (6.4%) и наличие на повече паркове, детски площадки и места за отдих (6.3%).
