България може и трябва да модернизира енергетиката си

В отворено писмо до председателя на Народното събрание, премиера, президента, лидерите на парламентарно представените партии, както и до ресорните институции, енергийни експерти, природозащитници и застъпници за климата, обединени в Коалиция за климата – България, застават зад ангажимента за 40% намаляване на въглеродните емисии в „Енергетика” до 2026 г., договорен с Европейската комисия в Националния план за възстановяване и устойчивост.

Декларацията на Коалицията за климата е в отговор на сформираната през декември от синдикати, представители на въглищната индустрия и местната власт „Коалиция „Анти – 40%”. Въпреки тази позиция на българската въглищна индустрия, през изминалия уикенд Европейският съюз окончателно реши производителите на електроенергия и тежките замърсители, обхванати от Схемата за търговия с емисии, да ограничат замърсяването си с 62% до 2030 г.  Споразумението също предвижда всички приходи от пазара на въглеродни емисии да бъдат изразходвани за действия в областта на климата.

Заложената в Плана за възстановяване реформа е не само изпълнима, но и наложителна заради климатичната криза. Тя е първият реален ангажимент на България към европейските климатични цели за 2030 г., които страната ни подкрепи през 2020 г. Повечето средства за нея вече са предвидени по различни инструменти на Европейската зелена сделка.

България може да намали емисиите парникови газове от въглищните централи с 40% до 2026 г., каквато е заложената реформа в Плана , и да постигне поетапен изход от зависимостта си от въглища най-късно през 2038 г.  Това няма да доведе до рискове за системната адекватност на електроснабдяването, сочи доклад на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) от октомври 2022 г., въпреки че ще има нужда от диверсификация на технологиите, които осигуряват балансиране на мрежата, както и силна политическа подкрепа за развитието и внедряването на нови енергийни решения и технологии от целия спектър.

За разлика от предходната версия на НПВУ, която предвиждаше пълното затваряне на 1.6 ГВт мощности, целта за намаляване на емисиите парникови газове с 40% позволява различни възможности за постигането ѝ. Например, въглищните мощности да бъдат в сезонен резерв и да се включват при реален риск за енергийната система. Това означава запазване на работните места в ТЕЦ и загуба на работни места само в минния сектор, където микс от решения могат да компенсират напълно засегнатите. Такива решения могат да бъдат: участие в дейностите по рекултивация, преквалификация и наемане в нови енергийни проекти, компенсация на работниците в предпенсионна възраст и др.

В действителност, отлагането на реформите ще води до все по-сериозни здравни щети. България е трета в света по смъртност заради мръсен въздух и към страната ни вече са предявени искания за налагане на санкции заради недопустимите нива на замърсяване. Само през 2016 г. емисиите на фини прахови частици, серен диоксид и азотни оксиди от въглищните централи в България са довели до 607 преждевременни смъртни случая, 13 865 дни със симптоми при деца с астма и 298 случая на хроничен бронхит при възрастни. Трансформацията на въглищните предприятия трябва да бъде в посока на производство и съхранение на възобновяема енергия от слънце и вятър, с максимално оползотворяване на наличната инфраструктура, на нарушени и рекултивирани терени. „Маришкият басейн може да запази водещото си място като енергиен хъб на страната, а и на Балканите. Той разполага с човешкия потенциал и инфраструктурата за това,” казва арх. Милан Рашевски, гл. ас. д-р в Института по механика в БАН.

Коалиция за климата призовава българските институции в най-кратки срокове да създадат Пътна карта за климатична неутралност на икономиката на България, определяща реални срокове за трансформиране на остарелите въглищни енергийни мощности. Това ще помогне в най-голяма степен да бъдат подкрепени засегнатите работници и общности във въглищните райони с наличните сега европейски средства по Фонда за справедлив преход и НПВУ. Пътната карта трябва да влезе в сила със съответни промени в Закона за ограничаване на изменението на климата, Дългосрочната стратегия за декарбонизация и предстоящата актуализация на Интегрирания план в областта на енергетиката и климата.