Познаваме ли Закона за защита на животните? Европейският съюз има едни от най-високите стандарти в света за защита на животните. Те се отразяват в т.нар. “пет свободи” – свобода от глад и жажда; свобода от дискомфорт; свобода от болка, нараняване и заболявания; свобода да изразяват естественото си поведение; свобода от страх и стрес. А през февруари 2020 г. депутатите приеха резолюция, която се обявява за задължителна регистрация на животните и за санкции при нарушения.
България се опитва да бъде модерна европейска стана от 15 години, но на запад от нас бездомни животни няма. У нас проблемът не се решава вече десетилетия и наличието на изоставените бездомничета води до дискомфорт в обществото, застрашавайки живота и здравето на хора.
Известно е, че те могат да бъдат преносители на болести, застрашаващи човека – ехинококоза (кучешка тения), бруцелоза, микроспория, демодекоза, бяс и пр. Пренасят и кърлежи. Страхът към тях пък повишава социалното напрежение.
Тъй че, за да реагираме адекватно на всяка ситуация, е нужно да познаваме Закона за защита на животните, Закона за ветеринарномедицинската дейност.
А законът забранява и предвижда наказания за:
– нехуманното отношение към животните – това е причиняване на болка или страдание на животно или предизвикване на силен страх;
– жестокост към животните – всяко действие или бездействие, което причинява продължително или повтарящо се страдание на животното, или трайно увреждане на здравето му или стрес;
– особена жестокост към животните – умишленото причиняване на смърт на животни;
– умишленото причиняване на тежко и трайно увреждане на животни; организирането на боеве с животни; стрелбата по безстопанствени животни, опитомени животни или животни в плен.
Той задължава още собствениците на домашни любимци да ги регистрират, кастрират и чипират, както и да ги отглеждат според хуманните принципи и в следствие с физиологичните им и поведенчески особености.
Ако собственик на животно не може да полага грижи за него, е длъжен да го предаде в приют, спасителен център или на нов собственик, който да го отглежда човешки.
В противен случай животното се превръща в поредното изоставено.
Пак според Закона, всеки, който намери болно или наранено бездомниче, е длъжен да информира приюта за животни, съответните органи на местната власт, Областната дирекция за безопасност на храните, Районното управление на МВР или териториалните поделения на Изпълнителната агенция по горите.
Според чл. 16, ал. 2 и ал. 3 от същия този закон, след всеки сигнал за болно или наранено куче, отговорните институции по места са длъжни да осигурят спешна ветеринарномедицинска помощ и да настанят кучето в приют или друг обект, както и да вземе мерки за лечението му.
