Последното Народно събрание въведе механизъм за определяне на минималната работна заплата, който я обвързва със средната. “Въпреки че определено е стъпка в правилната посока, въведеният нов подход далеч не е най-подходящият и създава редица рискове”, отчита Адриан Николов от Института за пазарна икономика. Определението, прието от депутатите, изглежда директно почерпено от европейската директива за минималната заплата и предполага равнището на МРЗ да бъде фиксирано на 50% от средната заплата за страната. Видимо авторите на законопроекта дори са се сетили, че към момента на изготвяне на държавния бюджет, за данни за средната заплата за цялата година няма как да има и по тази причина се вземат първите две тримесечия на текущата и последните две на предходната година.
“Аритметичната средна заплата е особено неподходящ индикатор, с който да бъде обвързано минималното заплащане. Това е особено вярно за България, в която има много големи разлики между средните заплати както по сектори, така по региони, което от своя страна означава, че средната за страната заплата е изключително податлива на промени във водещите отрасли и области на страната. Ако трябва да ползваме само заплата за определяне на минималната, по тази причина би било много по-подходящо да се спрем на медианата – тя не се влияе толкова от крайните стойности”, убеден е икономистът.
Според него е за предпочитане да се спре не само на един, но на група от индикатори, които опитват да предскажат с приблизителна точност състоянието и посоката на развитие на икономиката в непосредственото бъдеще – промените на цените, динамиката на безработицата, ръста на добавената стойност и брутния вътрешен продукт, например. По-съвършен механизъм би взел предвид и условията в различните региони и отрасли.
“Освен това, обвързването със средната заплата създава един вид самозахранващ се механизъм за растеж – по необходимост повишаването на минималната заплата води до увеличение и на средната, което при така заложения подход би изисквало ново повишение на минималната, до потенциалното им изравняване. Страничен ефект от това би било и рязко повишение на инфлацията в резултат на номиналния ръст на доходите на работещите при изоставащ ръст на производителността”, обръща внимание Адриан Николов.
С две изречения може да се обобщи, че преминаването към механизъм за определяне на минималната заплата определено е стъпка в правилната посока. Така въведеният подход обаче залага много проблеми, които не са отчетени от законодателя, и които неизбежно ще трябва да бъдат отстранени в хода на прилагането на механизма в бъдеще.
