Служебното правителство ще подготвя до 15 март виждането си за предоговаряне на основните теми, цели и възможности на България по плана за възстановяване и устойчивост, а самите разговори с Европейската комисия по позицията на София трябва да започнат след 30 март – ден преди да изтече поставеният от закрития вече 48-и парламент срок пред кабинета за премахване на ангажимента за свиване с 40 процента на въглеродните емисии от въглищните електроцентрали до 2026 г. спрямо нивата им от 2019 г.
Това стана ясно от думите на зам.-министъра на енергетиката Еленко Божков пред участниците в дискусия “Въглищата и зеленият преход – новите реалности и предизвикателствата за България”, която се проведе в Стара Загора.
Той обаче не даде подробности за позицията, аргументите и анализите, на чиято база ще се иска да няма годишен график с конкретно намаляване на парниковите газове от българските ТЕЦ-ове в следващите три години, а централите да продължат безпроблемно. Самото енергийно ведомство неведнъж е признавало, че технологично и икономически въглищните мощности не може да работят по-дълго от 2038 г., докато синдикатите настояват да с ав експлоатация, докато има въглищни залежи.
Сега Еленко Божков заяви, че във визията на Министерството на енергетиката е застъпено ТЕЦ-овете да работят до 2030-2035 г. График за постепенното им извеждане и замяна с други мощности обаче отново не бе представен. Той обясни също, че енергийното министерство чака позиция на синдикатите за предстоящите преговори, а председателят на организатора на дискусията – Института по енергиен мениджмънт, Славчо Нейков призова правителството да направи публична и прозрачна позицията си за предоговярането на въглищните ангажименти на държавата, а Божков обеща това да стане. Нейков също така посочи, че смята сегашният момент за изключително подходящ не само синдикатите, но и други засегнати страни да изкажат мненията си за предоговарянето на плана за възстовяване.
По него България може да получи безвъзмездно близо 12.7 млрд. лв. до края на 2025 г., но досега сме получили само 2.7 млрд. лв. по първото плащане. Това стана през декември 2022 г. Следващите траншове за миналата година и за 2023 г., които са за 1.4 млрд. лв., обаче нямат шанс да пристигнат през тази година.
Нейков предупреди отново управляващите, че предстоящите преговори изобщо няма да са лесни и е ммного важно какви сигнали отправяме към Брюксел. “Сигналите са много важни. Решението на Народното събрание е важно, но това не ангажира Европейската комисия. В предоговарянето на Плана за възстановяване и устойчивост има по-важен играч от Европейската комисия, това е Съветът на министрите. Европейската комисия е посредник в този процес”, отбеляза енергийният експерт.
“Ние знаем какво означава регионът ни да бъде поставен под риск. Нужно е да развиваме индустриални зони, за да имаме плавен преход. Преход, който не бива да се случва за 1 или 2 години”, коментира заместник-кметът на община Стара Загора Радостин Танев. Според него териториалните планове за въглищен преход, които бяха изготвени от Световната банка, но правителството ги остави без разглеждане, не са били подкрепени, защото в тях не е имало конкретни дати, средства и посока. Ще имате нашата подкрепа за всяко смислено и работещо решение, каза той.
