През последните 70 години селскостопанската дейност в Европа се промени благодарение на политики, технологии и практики, които имаха за цел да гарантират стабилно снабдяване с храна на достъпни цени. Но този успех бе постигнат с цената на все по-влошаваща се околна среда.
Агроекологията е холистичен подход, който подпомага устойчивото селскостопанско производство, като същевременно се грижи за околната среда — тя работи с природата и екосистемните услуги, повишава устойчивостта и разнообразието на стопанствата и има потенциала да доведе до пълно преобразуване на селскостопанската дейност и хранителните системи. Агроекологията оказва влияние върху редица селскостопански практики — от използваните породи и сортове до практиките за управление на почвите и стратегиите за диверсификация на културите, върху интеграцията във веригите за създаване на стойност и бизнес моделите, които могат да поддържат приспособени на местно равнище практики и да предоставят по-големи пазарни възможности за земеделските стопани и потребителите. Примери за селскостопански практики, прилагащи агроекологични принципи, са биологичното земеделие, агролесовъдството и смесеното земеделие.
Научните изследвания и иновациите в тази област разкриват нови възможности в земеделските системи, като правят възможно използването на екосистемните услуги в полза на устойчиви и издръжливи системи за земеползване, без да се застрашава рентабилността на селскостопанската дейност.
