Три поредни дни на сцената на Държавна опера-Стара Загора ще видите мюзикъла „Есмералда – Парижката Света Богородица на Старозагорската опера” – на 23 и 24 март от 19 часа и на 25 март /събота/ от 11 часа. Представлението на 25 март бе добавено поради изключителния зрителски интерес и многобройна публика от близките градове.
Автор на изключителната музика е Рикардо Кочанте, вдъхновен от великата едноименна творба на Виктор Юго. Оркестрацията за голям симфоничен оркестър и рок група е на Людмил Горчев. Либретото е написано от Люк Пламондон. Романът е най-известното произведение на Виктор Юго, една от най-четените книги във Франция, преведена на десетки езици. Освен многобройните екранизации по мотиви на романа са създадени балети и мюзикъли. Самият Юго смятал, че “Парижката Света Богородица” може да послужи като основа за опера и дори самият той написал либрето.
В ролята на Есмералда на 23 и 25 зрителите ще видят Михаела Филева, а на 24 март Есмералда ще е Тереза Бракалова. Борис Тасков ще бъде в ролята на Квазимодо и в трите спектакъла, Николай Моцов – в ролята на Грeнгоар /и в трите спектакъла/, Марин Русинов – в ролята на Фроло /на 23 и 25 март/,.а Денис Иванов като Фроло – на 24 март. Участват още Богомил Спиров, Гергана Николаева , Ивон Иванова, Александър Панайотов, Денис Бояджиев, Димитър Райчев, оркестър, рок група, хор, балет, деца от Детско-юношеската студия за опера и балет на Държавна опера-Стара Загора, представители на Прабългарската школа за оцеляване „Бага-Тур”. Режисьор на спектакъла е Виолета Горчева, диригент Владимир Бошнаков, хореограф е световноизвестният Марио Пиаца, автор на сценографията и костюмите е Денис Иванов, хормайстор Младен Станев, художественият превод е на поета Йордан Пеев.
„Водещ е монтажния кинопринцип, с резките и контрастни преходи, екстремалните и нагнетени сцени, драматургично заложени и подпомогнати от минимализма и лаконичността на музикалната форма, съвременния ритъм и метрум, произтичащи от самия концепт /модел на жанра рок опера. Хорът, който е главно действащо лице, присъства като метафора на Катедралата, на Съдбата, на Провидението и Висшия разум” – акцентира режисьорът Виолета Горчева.
Хореограф на „Not’r dame…” е световно известният Марио Пиаца: „Говорейки за „Not”r dame” говорим за любовта и за смъртта. Тези две теми, свързани с танца са винаги заедно.
В тази опера аз съм ловец на перли. Всеки певец, всяка нота, всяко движение на танцьора са хореографска и музикална концепция. Всеки работи и знае партията и на другия. Всеки започва или прекратява живота на другия. Това е моята философия, която дадох на заглавието. Всяко хореографско движение съм поставил така че да експресирам живота и смъртта. Когато обърнете внимание на символичните жестове на танцьорите или това, което се нарича мудра, това подчертава всяка музикална нота и всеки литературен текст. Заявявам, че трупата, с която работя „Парижката Света Богородица“ е на много високо ниво. Отправям своите комплименти към Държавна опера Стара Загора, за това, което виждам. Всички работим в прекрасна хармония …“- споделя Марио Пиаца.
Диригент на постановката е Владимир Бошнаков: „След „Сънят на Пилат“ за мен е огромно удоволствие да участвам в създаването на нова световна премиера. За пръв път музиката към този мюзикъл, създаден преди почти 25 години, е създадена на компютър и записана в едно студио. От тогава до днес се играе само на запис. На компютър са направени всички музикални инструменти, всички хорови партии. С този запис солисти и балет шестват по целия свят.
Много съм щастлив ще имах възможността да работя с Марио Пиаца, чиято концепция всички заедно ще реализираме по най-добрия начин. Това, което той иска да пресъздаде с танц, ние ще направим с музика от оркестър и глас. В момента, в който се сблъсках с музиката, видях едни „музикални асансьори“, нещо което не може да се определи като тенор, баритон, сопран, мецосопран…Солистите се „разхождат“ по един огромен диапазон и покриват не само музикален, но и психологически диапазон от пресъздаване на душевни състояния. От мюзикъл, както и маестро Пиаца каза, правим опера. Тук няма текстове. Действието върви от музикално произведение в музикално произведение, които на брой са 51 + увертюрата всичко в рамките на два часа. Има сола, дуети, терцети. Музиката е шлагерна, естрадна, на места – драматична, но много мелодична“.
Автор на сценографията и на костюмите е Денис Иванов:„Единствените елементи, които илюстрират директно църквата са голямо изображение на скърбящата мадона – една великолепна и безкрайно изразителна статуя на Света Богородица от катедралата на Барселона /Погребението на Христос на Хосеп Лимона и Бругера (1864 – 1934), създадена през 1920 г./, която, композирана по определен начин в сценичното пространство, създава усещането, че наблюдава с жалост действието и сякаш е съпричастна с терзанията на героите и съпреживява с тях чувствата и пътя им. Другият реален елемент са трите камбани, които символично маркират кулата на Квазимодо и неговата обител. Костюмите са съвременни, без ангажираща конкретика в епохата и стила, просто някога през 20-ти век. Изведени са на преден план характерите на персонажите и тяхната социална индивидуалност и специфика, като колорит” – е концепцията на Денис Иванов.
Когато през 1998 година мюзикълът „Парижката Света Богородица” е представен за първи път в Париж, той прави такъв фурор, че след година вече е вписан в Книгата на Гинес заради интереса, който предизвиква. Продажбите му на DVD носители изпреварват тези на блокбъстъри като „Батман“ и „Игра на тронове“.
