Стартира активният сезон за борба с градушките.Противоградова защита ще се осъществява над около 22 милиона дка в 9 области , между които и Стара Загора от 11 командни пункта и 263 ракетни площадки към тях.
Изпълнителна агенция „Борба с градушките” е обезпечила осъществяването на операциите по изкуствени въздействия към момента с 14 633 противоградови ракети.
По време на активния сезон тази година ще бъде осигурено радарно покритие на атмосферата над територията на цяла България.
То ще се осъществява от седем метеорологични радарни станции, оборудвани със софтуер , като данните ще се предават регулярно на различни държавни институции.
В България е възприет методът на доставяне на реагент – изкуствени ледообразуващи ядра (АgJ) в облака, чрез ракети. Това позволява прякото и непрекъснато инжектиране на определеното място в облака. Като ледообразуващ реагент се използва сребърен йодид (AgI), а в миналото се и ползвал и оловен йодид (PbI).
Използват се три метода за засяване на облаци с ледообразуващ реагент: чрез наземни генератори; чрез самолети; чрез противоградови ракети.
Мощните купесто-дъждовни облаци се състоят от водни капки (при температури по-ниски от 0°С водните капки могат да бъдат в термодинамично неустойчиво преохладено състояние) и ледени кристали. Тези облаци в средните географски ширини могат да достигнат височина 16 – 17 km.
Във вертикалното им развитие се отделят 3 слоя: топъл – слой с температура по-висока от 0°C, където има само водни капки; преохладен, смесен – слой с температура по-ниска от 0°С, където има водни капки и ледени кристали, като при температури по-ниски от -20°С количеството на водните капки значително намалява за сметка на кристалите; облачна наковалня – слой с температури по-ниски от -40°С, където има само ледени кристали.
Образуването и нарастването на градовите зърна става в преохладената част на облака. Поради различното налягане на наситените пари върху водна и ледена повърхност капките се изпаряват, а получената пара се отлага върху ледените кристали, при което те нарастват по-бързо от водните капчици (процес на Бержерон – Финдайзен).
По-нататъшното нарастване на ледените кристали до градови зърна е в резултат от сблъскване и сливане на ледените частици с капките в облака. Силните възходящи потоци осигуряват дълго време на престой на ледените зърна в облака, което води до нарaстването им до големи размери. Когато станат достатъчно големи, те преодоляват възходящите потоци и падат към земята. В слоя с температура по-голяма от 0°С ледените зърна започват да се топят, но не успяват напълно и достигат до земята под формата на градушка.
За да се предотвратят щетите от градушките, е необходимо потенциално опасните купесто-дъждовни облаци да се трансформират така, че да не се допусне образуването на едри градови зърна. Обикновено броят на ледените кристалчета в облака е малък и при наличие на условия те бързо нарастват до градови зърна с големи размери.
