Георги Ножделов днес вече не може да се наслаждава на голямо спокойствие и усамотеност по улиците на родния си град Стара Загора. Излъчва небрежна елегантност и е възпитаник е на „Търговска гимназия „Княз Симеон Търновски”, но избира света на изкуството и завършва НАТФИЗ в класа на проф. Румен Рачев „Куклено актьорско майсторство”. След дипломирането си предпочита сцената на Драматичения театър в Стара Загора.
До началото на своя шести сезон в Драматичен театър „Гео Милев” той вече има във визитката си 15 роли. От сцената най-често ни гледа като лошото момче, но в очите му нещо подсказва, че не е от бунтарите, чиито протест се изчерпва с прическа и скандално поведение. Популярен, търсен, ценен. Почитател е на нежната поезия, признава, че препрочита френската класика.
Малко известно е, че има поредица от роли в световноизвестни продукции, снимани през последните години в киностудия „Бояна”, срещал се е пред камерата с Арнолд Шварценегер и Майкъл Фасбендър. Популярност му донесе и участието във втория сезон на сериала „Откраднат живот”.
Престои премиера на първия пълнометражен филм, в който има главна роля – „Бездната” на режисьора Петър Дойчев, създаден по романа на Дийн Кунц „Фалшива памет”.
Последното заглавие, което може да гледате с негово участие е в спектакъла на ДТ „Гео Милев”, „Българският модел” на 11 септември от 19.00 часа в Културен център Стара Загора.
Лесно или трудно влизаш в роля ?
- Много зависи от процеса. Предполагам, че всеки път е трудно, защото е нещо ново. Във всяка роля откривам нещо ново за себе си. Признавам, че не ми се получават нещата от първи път, не съм от актьорите, на които им е дадено, трябва да си изработя нещата, за да се получат. Всеки път ми е трудно, но трудното е хубаво, защото по този начин откривам нещо ново и когато се получава, разбирам, че съм открил себе си в ново амплоа.
Защо избра актьорската професия ?
- Истината е, че колкото тривиално и глупаво да звучи, тя избра мен. Това не беше детската ми мечта. Реших го много късно, в началото на 12 -ти клас. Учих в Търговската гимназия в Стара Загора, но изненадващо и за мен самия бях вдъхновен от друг актьор, от неговата история, реших, че след като той е успял, няма причина и аз да не успея. Всички деца имат актьорски ген, играят нещо, преправят се на някой друг, но много малка част продължават по този път и превръщат детските си игри в професия.
Какви роли предпочиташ комедийни или драматични ?
- Все още ми е рано да предпочитам. Аз очаквам нови роли, нови ангажименти. Всяка нова роля е един нов живот. По думи на мои приятели, познати и близки, най-често ме откриват като лошото момче на сцената.
Подготвяш ли се за нови роли ?
- Очаквам, надявам се.
Имаш ли предпочитана роля ?
- Често казано, аз като творец се вълнувам повече, може би изглежда странно, но за мен е интересно да пресъздам действително лице, много повече от описан или недействителен персонаж. Защото при персонаж, създаден от писател, имаш пълната свобода да го сътвориш отново, и това ти дава твърде, твърде много свобода. Когато превъплъщаваш реална личност, ти се съобразяваш с времето, с хората. Това ти дава възможност да видиш как изглежда този човек през твоя поглед без да си бил негов съвременник. Примерно Георги Шейтанов от „Иконите спят” на Елица Йовчева е реална историческа личност, която е интересна като житейски път и философия. Става въпрос за живота на един 28 годишен мъж през 20-те години на XX век. Шейтанов сътрудничи на издаваното от Гео Милев списание „Пламък” (1924-1925). Той е един от най-изявените и противоречиви дейци на анархо-движението в България. Безспорно е неговото влияние върху Гео Милев и списание „Пламък“. „Иконите спят” е един нов поглед върху последните дни на Гео Милев и неговите съратници, а Шейтанов е един от тях.
Кой спектакъл, в който участваш те разтърси, имаш ли роля, която те промени ?
- Честно казано, мислил съм върху това, но не знам , дали ролите променят актьора или във всяка роля актьорът оставя по частица от себе си. Ако всяка роля те променя, според мен това е неустойчивост на характера… Ако ролите те променят, например отрицателните, които присъстват в моята творческа биография, не би било добре.
Когато се превъплъщаваш в героя, доколко се сливаш в образа и доколко запазваш дистанция ?
- Изключително много зависи от самата роля, има роли, които са близки до мен, по-лесно ми е да се докосна до тях, да се превъплътя, а има такива, които не са ми толкова лесни, при тях е по-трудно да се доближа до определен персонаж, не се чувствам убедителен, това са роли, които изискват много работа, за да бъдат достоверни.
Имаш ли реплика от пиеса, която запомни и си я повтаряш като научен урок ?
- Аз съм от актьорите, които бързо и лесно учат текстовете. Признавам, че имам реплики, от предишни представления, които запомнил по определени причини. Например в „Нощно слънце” на режисьора Юри Дачев, това са думите:
„Просто не знам какво ще правя, когато ме остави”. А втората е от пиесата „Уважаема госпожице Марта” с режисьор Орлин Дяков:
„Довиждане, уважаема госпожице Марта!”, И двете реплики са извадени от контекст, но аз знам какво стои зад тях…
Как се готвиш за премиера ?
- Като актьор трябва да съм в кондиция и по време на репетиции, и преди премиерата. Премиерата е резултат от подготовка, която продължава, месец, два, три, няколко месеца труд, сценичната треска винаги я има, не се преодолява. За всички е така. Мисля, че по-важното е да бъдем добри един към друг. Това е нашият живот. Ние от сутрин до вечер, дори и когато се приберем вечер, продължаваме да мислим и работим върху дадена роля. Да си добър човек, това ти помага и в професията, защото това е отборна професия. Сам кино и театър не можеш да правиш.
Коя роля мечтаеш да изиграеш ?
- Винаги следващата.
С кого от световноизвестните артисти би искал да си на сцената, пред камерата ?
- Актьорът, от който се вдъхнових, за да избера неговият път, е Джим Кери. Неговата история е една от най-вдъхновяващите в Холивуд. Комедии като „Ейс Вентура“, „Маската“, „От глупав по глупав“ вече са се превърнали в класика и забавляват поколения зрители. Но за да стигне на върха, на който се намира сега, Джим Кери е трябвало да мине през много трудности. Сред другите мои идоли бих искал да откроя и Ал Пачино. Има и още, разбира се.
Как се чувстваш в трупата на Драматичен театър „Гео Милев” ?
- Различно, зад гърба си имам пет сезона, сега сме в началото на шестия, сезон със сезон не си приличат. В последно време трупата се промени. Преди година, в театъра постъпиха млади колеги от НАТФИЗ, сформира се ново ядро, с което много лесно намирам общ език , донесоха нова енергия. Тези, които току-що са завършили театралната академия, имат ново, по-модерно мислене… Има какво да научим от тях. С Тони Тончева, другата старозагорка в трупата, на сцената изградихме много добро партньорство.…в „Иконите спят” и „Френският квартал”.
Коя е ключовата дума в живота ти ?
- Щастие ! Това е заглавието на един от късометражните филми, които съм снимал, казва се: „ В търсене на…” . И това е моят финал, защото не е константна величина, нещо, което постоянно търсим, намираме…
Коя е последната книга, която прочете това лято ?
- „Времеубежище” на Георги Господинов. Получих я като подарък преди време, но сега я прочетох много внимателно. Казват, че се чете трудно, но за мен не беше така. Харесвам историческата ретроспекция. В момента чета „Великият Гетсби” на Фицджералд, аз съм четящ артист. Почитател съм на френската поезия, любими ми са Жак Превер, Франсоа Вийон. Поезията е много близо до мен. Истината е, че книгите са част от моя живот.
Какво за теб е театърът ?
- Това е част от моя живот. Моето днес и моето утре. Обичам това, което правя, живея с него, благодарен съм, че ми се е случило.
