Сезонът на вкусната домашна луканка настъпи. Със захлаждането и настъпващия празничен декември месец мнозина вече се подготвят за вкусното мезе. В проведеното преди няколко години всенародно допитване за национален български символ, бе предложена и луканката , маркирайки своето специално място в българската душевност наравно с ракията, киселото мляко, баницата, лютеницата и някои други битови артикули.
Луканката е сурово сушен колбас с червеникаво кафяв цвят, характерна сплесната форма и равномерно покрит отвън с бяла благородна плесен. Приготвя се от мляно свинско и говеждо месо с подправки и напълнено в говежди черва. Това българско лакомство може да се окаже и не съвсем българско, а по-скоро римско изобретение. Подобен месен специалитет е бил известен още от древността под името lucanica и е бил широко разпространен в областта Лукания .В голямата готварска книга на Марк Гавий Апиций (I в.) има цял раздел с рецепти за суджуци и луканки. Технологията не се различава съществено от описаната по-горе, ако не се броят някои допълнителни подправки като сварени жълтъци, стрити кедрови ядки и разни билки, които Апиций препоръчва да се смесват с мляното месо. Кога точно и как луканката се е появила по българските земи, не е ясно. Думата навлиза в гражданско обращение през Възраждането, но със сигурност самият продукт е бил познат и по-рано. Георги Раковски в своя „Показалец” (1859) споменава луканката като един от обичаните и редовно приготвяни във всяко порядъчно домакинство колбаси. Той тълкува името й по следния начин: “Локанка са казва, защото е натъпкана в черва. Локаня ся зове търбух (шкембе) и други чърва по старобългарски.” В речника на Найден Геров за думата луканка е дадено следното значение: „Чирво натъпкано с кълцано свинско мясо за ядение печено или сушено.” Което подсказва, че до края на XIX век не е съществувала общоприета технология и отделните производители са се придържали към различни практики и рецепти.В началото на новия век с развитието на градската култура и индустриалното производство луканката постепенно е вкарана в определени норми. Според Международния търговско-индустриален алманах, издаден през 1909 г., в България официално са били регистрирани 58 производители на луканка.
Снимка: Интернет
