Рано сутрин в Стара Загора, когато градът още спи, зад универсалния магазин се разкрива една картина, която малцина виждат, но която говори много за навиците и отношението ни към общото пространство. Градинката – място, създадено за отдих и спокойствие – се превръща в сцена на безотговорност и безразличие.
Сутрините там започват с шумоленето на метли и стъпките на жените по чистотата, които излизат още в 4:30 часа, за да съберат следите от предната вечер – фасове от цигари, семки, празни бутилки, дори дрехи и лични вещи. Сякаш нощта е била повод за неуважение към труда им и към града като цяло.
Общината полага сериозни усилия за поддържане на реда и чистотата – следи се редовно, има стриктен контрол и екипи, които реагират на сигнали. Но въпреки всичко, проблемът се повтаря. Всичко се случва нощем – скрито, когато няма кой да гледа.
Без лична отговорност и самосъзнание, колкото и мерки да се взимат, те остават временни и недостатъчни.
Заключението е просто: ако искаме да живеем в чист и подреден град, трябва да започнем от себе си.
