На връх 86-та година от рождението на изключителната Петя Павлович в Казанлък бе открита паметна плоча в нейна чест. Есенният ден и празничната атмосфера събраха на едно място хора, вдъхновени от музикалното ѝ наследство.
Идеята за почит към великия хоров диригент е предложена от хориста Тодор Джуров, а общинският съветник и хорист Мария Цонева я внася официално пред кмета Галина Стоянова преди година.
Кметът Стоянова приема предложението с внимание и уважение към паметта на Петя Павлович и оказва пълна подкрепа и съдействие за превръщане на идеята в реалност.
Митрополит Киприян дари посмъртно орден на епархията на Петя Павлович, който бе приет с гордост от нейната дъщеря.
В словото си той сподели топли и лични спомени за голямата диригентка и разказа как тя винаги е вярвала, че един ден той ще стане оперен певец – доказателство за нейната вяра в хората и музиката.
Първата хористка на Петя Павлович – Ваня Златанова – изнесе слово, изпълнено с емоция и спомени, които накара много от присъстващите да се просълзят.
Кметът Галина Стоянова я определи като „специална и единствена” и допълни: „Петя Павлович е не само гордост за Казанлък, тя е нашият духовен компас, оставила следа, която ще вдъхновява поколенията”.
Силно бе и словото на дъщеря ѝ – проф. Теодора Павлович, която с топлота и трогателност благодари на кмета, Общинския съвет и своите съграждани за реализирането на инициативата.
Тя подчерта, че признанието за делото на майка ѝ е признание за цялата българска хорово-музикална школа.
Много цветя бяха поставени в знак на признателност, а финалът на церемонията бе незабравим.
Хористите от хор „Петко Стайнов” и хор “Севтопополис”, които бяха пръснати сред множеството присъстващи, в един миг запяха заедно, изпълвайки пространството с мощно и трогателно звучене.
На церемонията присъстваха кметът на Казанлък Галина Стоянова, Негово Високопреосвещенство митрополит Киприян, председателят на ОбС Казанлък Николай Златанов, дъщерята на Петя Павлович – проф. Теодора Павлович, както и нейни роднини, хористи, близки и граждани.
Паметната плоча остава като символ на признателност и вдъхновение – послание към младите да носят със себе си силата на музиката и отдадеността на Петя Павлович.
