От 21 ноември до 7 декември Стара Загора за 55-ти път ще бъде музикална столица на България. През тази година Фестивалът на оперното и балетното изкуство е посветен на 100 годишнината от създаването на единствената извънстолична опера, просъществувала без да прекъсва дейността си. На 21 и 22 ноември, с премиерата на операта „Андре Шение“, старозагорската оперна трупа за първи път в едно вековната си история ще се срещне с творбата на Умберто Джордано. Сюжетното действие отвежда към драматичните събития във Франция по време на революционните обществени промени от края на 18-ти век. Премиерните спектакли ще дирижира маестро Павел Балев, режисьор е Огнян Драганов, сценография и костюми Денис Иванов, хормайстори Младен Станев и Стефания Русева, хореография и пластика Силвия Томова, концертмайстор е Анна Иванова, отговорен корепетитор Деница Петрова, корепетитори Мирослав Георгиев, Наталия Шевченко. Забележителен солистичен състав ще блесне в двете премиерни вечери в главните роли: Дарио ди Виетри и Борис Тасков – в ролята на Андре Шение, Кирил Манолов и южнокорейският баритон Гангсун Ким – Жерар, а в ролята на Мадалена – Таня Иванова и Тамара Калинкина. Участват още Тереза Бракалова, Даниела Нинева /в ролите на Графиня ди Куани и старата Маделон/, Сарай Диаз /Берси/, Ивайло Йовчев и Стоян Буюклиев /в ролите на Абат- а и “Невероятният/, Евгений Арабаджиев и Теодор Петков /Руше/, Живко Добрев /Матьо/, оркестър, хор, балет и деца от Детско-юношеската студия за опера и балет на Държавна опера-Стара Загора. Внушителна сценография, многопланови атрактивни сценични решения, над 160 костюма-истински произведения на изкуството – зашеметяващо първо сценично представяне в стогодишната история на Старозагорската опера на операта “Андре Шение”, която донася световно признание на композитора Умберто Джордано! Изобилие от контрасти и цветове, които разкриват драматизма на епохата: блясък и разруха, любов и омраза, еуфория и тъга, живот и смърт…Полет на въображението, артистично и вокално предизвикателство! Разсеченият портрет на графиня Ди Куани говори толкова много… Основната задача, която си поставя диригентът Павел Балев е как да се придаде повече топлина на “звука” на революцията. „Колко италианска да бъде френската революция на композитора, а доколко френския сюжет трябва да звучи по френски в италианския веризъм на Джордано? Провокация или логично преплитане ? Нали най – известната песен на френската революция ” La Carmagnоle” идва от име на град в Италия! Нали за да видим “Джоконда-та” на Леонардо да Винчи, трябва да посетим Париж. Истинската провокация е в откриването на богатството на художествената обработка, в разбирането и усета за наситеност и плътност на многообразието при подхода и творческата реализация на творбата , в докосването до магията и вечните ценности на Европейската история и култура!“ – казва диригентът Павел Балев, който за първи път в своята богата международна кариера дирижира това заглавие. За режисьора Огнян Драганов “Андре Шение” е едно от най трудните оперни заглавия, които е поставял редом с “Фалстаф” на Джузепе Верди и “Дон Жуан” на В. А. Моцарт. “Опера, която наподобява театрална трагедия, в която всеки един детайл от текстовата канава, която сглобява разказа, трябва да бъде разчетен. Късен Веризъм, кореспондиращ с театъра на Бертолд Брехт. Между два свята…които имат различни знакови системи за оценка на праведност и истина! Умореният от претрупан с красота и изящество свят – изкривен до гротеска и новият демократично-либерален свят, където колективното и демократичното личностно доказване се преплитат. Свят, в който жестокостта е опиянение и безумие. Както и днес, когато всичко се повтаря и ме кара да се замисля: Нима лозунгът СВОБОДА, РАВЕНСТВО И БРАТСТВО Е ХИМЕРА? Надявам се не!!!’- и допълва “не е ли време точно сега да прелистим страниците, които ни напомнят за Андре Шение – любимият френски поет на революцията, на Пушкин? Любовта е саможертва и страст, порок и вдъхновение, жажда за нов ред и разочарование! Всичко това – в едно прекрасно заглавие каквото е операта “Андре Шение”…. “Нашата постановка на “Андре Шение” се създава в едно трудно време и за страната ни, и за света, описва друго такова трудно време и посланието, което можем да отправим е, че и в най-тежките мигове човечеството никога не е спряло да съществува и винаги е намирало пътя към Надеждата и спасението“. – споделя художникът Денис Иванов и допълва: „И може би в това е величието на Изкуството – да може да ни отрезвява и напомня, че „всичко това е било“ и въпреки това, светът е продължил и имаме „днес“, следователно задължително ще има и „утре“ и единствената ни грижа е как да направим това „утре“ възможно и ако успеем, да е по-красиво…” На добър час на “Андре Шение”!
