ВИДЕО КЪМ МАТЕРИАЛА МОЖЕ ДА ВИДИТЕ ТУК!
Единственото действащо бомбоубежище в Стара Загора се оказва частна собственост. Съоръжението се намира на територията на бившия Азотно-торов завод и може да приеме до около 2500 души.
Частното бомбоубежище е е запазено и поддържано, като дори е реновирано, без да се променя автентичният му вид. В него има водоснабдяване и система за подаване на филтриран въздух, което го прави реално използваемо при извънредна ситуация.
Парадоксът обаче е, че състоянието на останалите бомбоубежища в Стара Загора остава неясно. Не е сигурно дали при евентуална военна заплаха или атака ще има достатъчно места, където жителите на града да потърсят защита, въпреки че подобни съоръжения би трябвало да съществуват във всеки район. По данни на хора, работили през годините в системата на МВР, в Стара Загора са изградени поне 20 бомбоубежища за цивилното население. Повечето от тях са строени между средата и края на XX век. Част от тези съоръжения се намират в дълбоките мазета на жилищни кооперации в централната част на града, както и в подземията на сградата на общината, сегашната съдебна палата и бившата сграда на БТК.
Достъпът до тези места е силно ограничен. По информация на бивши служители периодично се извършват проверки на техническото им състояние, обикновено веднъж на шест месеца. Според специалисти конструктивно убежищата са стабилни, но голяма част от оборудването в тях – като въздуховоди, помпи и електрозахранване – е остаряло и амортизирано, тъй като през годините средствата за поддръжка са били минимални.
Някои от тези пространства са имали и по-нестандартна съдба. Скривалището под сградата на БТК например в определен период е било използвано като дискотека.
На територията на парк „Митрополит Методий Кусев” също съществуват бомбоубежища и подземни комуникационни центрове, но те са предназначени за нуждите на Втора тунджанска механизирана бригада и не са достъпни за цивилни граждани.
Специалисти припомнят, че част от подземните съоръжения в града са изграждани още в периода 1939–1944 г. За някои от тях липсва запазена проектна документация, а други са със затапени или забравени входове. Показателен пример е случай от 2015 г., когато при изкопни дейности за нова жилищна кооперация на улица „Сава Силов” строители попаднаха на близо 60-метров стоманобетонов тунел. Съоръжението с размери около 2,3 на 3 метра водело към мазето на кооперация на булевард „Цар Симеон Велики”, но липсвало в наличните архивни карти. Според специалисти не е изключено подобни подземни структури да съществуват и на други места в града.
