„Актьорът може да поеме всичко – всеки характер, всеки темперамент, всяка емоция: от човешката нищожност до баналността” – казва 29 годишният Красимир Ненков, който е една от звездите на тазгодишния сезон на ДТ “Гео Милев”. Той беше номиниран за наградата “Икар” в категория „Дебют” и участва в осем постановки, за една година, на старозагорска сцена. За него не е проблем да изиграе абсурдно смешния, както тъжния или жалък персонаж. Той показва съпротива срещу щампата и рамката. Изненадва публиката, изненадва и себе си.
Онова, което бележи творческата му кариера, е изключителната дисциплина, отдаденост и постоянство. Още като студент, се качва на професионална сцена на Пловдивската Опера. След това играе на сцената на театрите в Кърджали и Русе.
От миналата година е част от трупата на Театъра в Стара Загора.
Разговаряме броени минути в почивката между две репетиции, няколко дни преди премиерата на “Българският модел” от Станислав Стратиев – сценична адаптация и режисура Невена Митева. Премиерата е на 20 юли на сцената на Летен театър Стара Загора.
Кое те насочи към актьорската професия?
- Безкрайното любопитство към човека и различните му проявления, възможността да изследвам и пресъздавам различни категории хора.
С какво те провокира сцената и театъра?
- Всеки ден намирам нещо с което да се провокирам. Това е единственият начин да не попаднеш в комфортна зона. Разбира се най-голямата провокация е да даваш най-добрата версия на себе си, ежедневно, независимо как се чувстваш и през какво преминаваш като човек в определения момент.
Кой урок от своето обучение помниш като изключително важен?
- Аз съм възпитаник от класа на Веселин Ранков и Ивана Папазова. Завършил съм Пловдивския университет. Дисциплина, труд и постоянство, съм наблюдавал в своите преподаватели и за мен те винаги са били водещите качества, които съм възпитавал и у себе си. Мисля, че са изключително важни за всеки един човек, независимо какво работи. Много често казвам, че не вярвам в таланта, всичко е постижимо с много работа и малко късмет.
Осем пиеси на старозагорска сцена. Осем толкова различни роли. Как излизаш от роля?
- За един млад актор е изключително важно да бъде ангажиран в различни постановки, за да развива себе си и своите качества. Единствено мога да съм благодарен за тази възможност, винаги съм се борил за шанс и когато съм го получавал съм опитвал да го оправдая на всяка цена. Излизам от роля почти винаги, одухотворен.
А как се подготвяш за роля, как учиш текстовете?
- Още по време на репетиции. Винаги се опитвам да се отнасям почтено към всяка роля, колкото малка или голяма да е тя.
Какво кара душата ти да трепери?
- Когато знам че, съм си свършил работата. И когато побеждавам на настолни игри, разбира се! 🙂
Какво харесваш и какво не харесваш в себе си?
- Самоиронията, много е важно за мен, да не се възприемам много насериозно. По този повод ще цитирам Булгаков: “Да, човекът е смъртен, но това не е най-страшното. Лошото е, че той понякога е внезапно смъртен, това е неприятното!”. Така че се опитвам да се харесвам, въпреки нещата които не харесвам в себе си.
Как излизате на светло от тъмни периоди?
- Чрез театъра. Винаги може да те извади от лични и житейски проблеми, както публиката така и нас актьорите. Имам и много близки хора до себе си, които са насреща. Най-тъмно е точно преди зазоряване. Това ме успокоява.
Какво досега не са открили у теб режисьорите?
- О, надявам се много. Винаги има какво ново да откриеш, научиш и развиваш. Стига да имаш стремеж да търсиш. Много обичам репетициите, които оставят в мен нов поглед към работата и възможностите ми занапред.
Когато се превъплъщаваш в роля, доколко се сливаш в образа и доколко запазваш дистанция?
- На сцената се опитвам максимално да пресъздам персонажа, неговият проблем и пътя които изминава. Целя се да нямам бариери както в репетиционния процес така и в представленията. Ако си отворен към процеса, нещата винаги се случват, ако не по-лесно, то със сигурност по-приятно.
След пет години на професионална сцена, първо в Кърджали и Русе, сега в Стара Загора, каква е според теб мисията на театъра като изкуство?
- Театърът учи, образова и възпитава. Смятам, че това е целта на нашата работа.
Каква роля ти отреди Невена Митева в “Българския модел”?
- Имам поверени няколко персонажа, всичките са своебразни водачи на нашето мини общество в представлението. Всеки един е белязан с физически дефект. Това е и тяхната символика. Много се забавлявам и се радвам, че са ми поверени точно тези роли.
Какво правиш в свободното си време, как си почиваш?
- Имам семейство, приятели и куче. Обичам да прекарвам времето си с тях. Харесвам и самотата, само тогава успявам да се самоанализирам и детоксикирам душевно. Важното е дори когато си сам да не си самотен.
