Талантлив артист, опитен педагог, председател на Съюза на артистите в България от 1970 до 1986 година, Любомир Кабакчиев бе ярък представител не само на изкуството на Народния театър “Иван Вазов”, но и обединителна, и градивна фигура в живота на целокупния български театър.
На днешния ден се навършват 98 години от рождението му. Той започва кариерата си като ученик, любител на сцената на Народно читалище „Искра“ в Казанлък. Завършва право в СУ „Св. Климент Охридски“ (1946 – 1950) и актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ (1949 – 1953).
След завършване на висшето си образование играе в Националния академичен театър „Иван Вазов“. Дебютира в ролите на Балтазар и Парис („Ромео и Жулиета” – У Шекспир) в Народен театър „Иван Вазов“ (1954), където работи през (1953 – 1986). Освен на театрална сцена, започва да се снима в киното и да играе в театрални постановки. Любомир Кабакчиев дебютира в киното с филма „Утро над родината“ през 1951 г., който е на бригадирска тематика.
Актьорът винаги се е гордял с родното си място – Казанлък, красотата и хармонията на природата на долината на розите са съществена част и за човека, и за артиста Любомир Кабакчиев. В знак на признателност за качествата на талантливия артист Казанлъшкият драматичен театър е наименуван на негово име, както и улицата, която води към тракийската гробница.
