„Имах щастието да играя с много големи актьори. Аз съм човек с късмет, имах много попадения в живота, които сякаш самата съдба ги беше наредила. Никога не съм си правил планове тази година ще изиграя това, другата следващото и така. При мен ролите си идваха една след друга и аз имах само задачата да ги изиграя по-добре”, каза обичаният български актьор.
Голямата си известност обаче Мамалев смята, че дължи на Тодор Колев. Мамалевразказа с вълнение и как му се обадил големият Тодор Колев, за да го покани вкултовото си шоу „Как ще ги стигнем” като музикант от страховитата банда„Иръпшъните” – роля, която го направила разпознаваем в цяла България.
В началото на пресконференцията специален поздрав към Мамалев отправиха студентска формация “Лингвакорд” от СУ “Св. Климент Охридски” с ръководител Вълчан Вълчанов.
Тази година Георги Мамалев празнува 70-годишен юбилей. Той е роден на 5 август 1952 г. в с. Мамарчево, Ямболско. Завършва ВИТИЗ в класа на проф. Енчо Халачев. Дебютира в ролята на Апрянин в “Сенки” от М. Салтиков-Щедрин на сцената на Народния театър “Иван Вазов” през 1977 г., където работи и до днес.
В киното Мамалев започва да се снима още в началото на 70-те години, когато прави първите си запомнящи се роли във филми като “Като песен” (1973), сериалът “Записки по българските въстания” (1976), където играе ролята на Стефан Стамболов, “Звезди в косите, сълзи в очите” (1977), “Бъди благословена” (1978), “Двойникът” (1980) и много други.
През 1982 г. идва един от най-звездните мигове на актьора с ролята му на барабаниста Гошо в култовата комедия “Оркестър без име” на режисьора Людмил Кирков. Тази роля и участието му в група НЛО заедно с Велко Кънев и Павел Поппандов бележат завинаги артистичната му биография в киното и на телевизионния екран.
Списъкът със запомнящи се заглавия на български филми с негово участие е много по-дълъг. Сред тях са “Човек не съм убивал” (1983), “Господин за един ден” (1983), “Константин Философ” (1983), “Васко да Гама от село Рупча” (1986), “13-тата годеница на принца” (1987), “Адио Рио” (1989), “Мъже без мустаци” (1989), “Пантуди” (1993), “Летете с Росинант” (2007), “Летовници” (2016), “Ние, нашите и вашите” (2017).
Георги Мамалев събира овациите и с десетките си роли на театралната сцена, сред които в “Опит за летене” от Йордан Радичков, “Сборен пункт” от Душан Ковачевич, “От ума си тегли” от Александър Грибоедов – Загорецки, “Чичовци” от Иван Вазов в ролята на Фратю, “Комедия от грешки” от Уилям Шекспир, “Сън в лятна нощ” от Уилям Шекспир, “Великият комбинатор” по Иля Илф и Евгений Петров и много други.
Наградата “Златна липа” за цялостен принос в киното досега е връчвана осем пъти. Нейни носители са Мария Статулова (2013), Джанкарло Джанини (2014), Васил Махайлов (2015), Татяна Лолова (2016), Гинка Станчева (2017), Васил Банов (2018), Ян Енглерт (2019), Владимир Пенев (2020). На 28 май 2022 г. до техните имена ще се нареди и това на Георги Мамалев.
