Във времената, когато водопроводът бил непозната дума за старите казанлъчани, всяка махала, уличка и завойче в града си имали своя чешма. Оттам черпели животворната течност да утолят жаждата си, за домакинството, поели добитъка. Някои от тях са строени преди векове, повечето от неизвестни майстори. След Освобождението богатите розотърговци в казанлъшко започват да строят чешми и фонтани, които да подчертаят още повече красотата и язяществото на града. Именно тези хора организират и първия празник на розата.
Един от символите и архитектурните паметници на Казанлък е именно Лъвовата чешма , наричана още царска Царската чешма. Неин архитект е флорентинският скулптор Арнолдо Дзоки. Лъвовата чешма освен символ на историята на града, е едно от местата в града, където хората се уговарят да се срещнат, най-често шеговито на „източния лъв“, който не съществува. Има и една легенда, която гласи, че ако искаш да останеш в Казанлък завинаги трябва да пиеш вода от Царската чешма.
