Апелативните съдии приемат, че не е установено, че Старозагорската мюсюлманска вероизповедна община е станала собственик на сградата „Ески джамия“ и дворното място, върху което тя е построена, на посочените от ищеца правни основания, както и че те са й били отнети в периода 09.09.1944 г. – 1989 г., поради което Мюсюлманско изповедание също не може да придобие правото на собственост върху тях по силата на правоприемство.
Съдът намира също, че дори имотът да е бил отнет незаконно, неговото предназначение е дотолкова съществено променено, че вече не съществува реално до размерите, в които е бил отнет, тъй като „Ески джамия“ е архитектурно-строителен, художествен и археологически паметник на културата с висока културно-историческа стойност с национално значение със статут на народна старина още от 1927 г., свързана не само с мюсюлманската религия, но и с християнската, доколкото в основите й са открити части от средновековна християнска църква, и като такава е предназначена да задоволява трайно образователните и културните потребности на всички български граждани и е за общо ползване, което обосновава статута й на публична държавна собственост по силата на закона, а това води до невъзможност за реална реституция на същата.
Решението на Апелативния съд подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
