Европейската комисия (ЕК) няма никакво намерение да забранява нито розовото масло, което има защитено географско указание за българския продукт от 2014 г., нито начина, по който се произвежда повече от 300 години – чрез водно-парна дестилация. Нито да го обяви за токсично. В действителност става въпрос за предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент относно класификацията, етикетирането и опаковане на вещества и смеси (CLP). Тази промяна, както и друга – в регламента REACH, контролиращи основно химическата индустрия, са част от Зелената сделка в контекста на Стратегията за устойчивост на химикалите.
Европейската комисия вече съобщи, че “текущото преразглеждане на Регламента не включва никакъв план за забрана на етеричните масла, като розовото масло”.
В съобщението си ЕК припомни, че етеричните масла са класифицирани като химични вещества не отсега и се регулират като такива в европейското законодателство, което “не води до никакви ограничения”.
“Като част от текущото преразглеждане на европейското законодателство Комисията не възнамерява да промени това определение, нито да започне да изисква анализ на всяка молекула в етеричните масла”, гласи изявлението.
През 2021 г. френските производители на лавандула, които направиха и онлайн петиция, имаха същите страхове – че заради наличието на потенциално алергенната молекула линалол в етеричното масло от лавандула, както и в маслото от мента и бергамот, това може да се случи. Появиха се и коментари, че химическата индустрия иска да забрани естествените молекули, за да ги замени със синтетични. Всичко това се оказа невярно.
Компетентният орган за регламента REACH в България е Министерството на околната среда и водите, а за регламента CLP – Министерство на икономиката и индустрията (МИИ).
В отговор на запитване икономическото министерство отговори, че “преговорите в Съвета на ЕС по регламента са в начален етап и българската страна е в процес на изготвяне на рамкова позиция. В процеса на преговори на ниво ЕС, министерството работело активно и ще положи максимални усилия на политическо и експертно ниво за приемането на текстове, които да нямат негативно отражение върху употребата на етеричните масла. От министерството заявиха, че “процедурата за вземане на решения от Съвета на ЕС е с квалифицирано мнозинство и в тази връзка в рамките на преговорите по досието България ще търси подкрепа от други държави членки”.
Земеделското министерство подготвя писмо до ЕК със становище, че България е против приравняването на етеричните масла на химически вещества. Писмото ще бъде препратено и до всички български евродепутати за подкрепа на националната позиция. “И Франция вече изрази скептицизъм и мисля, че няма да се стигне до вкарването на етеричните масла от растения към допълнителна регулация. Твърдо сме против и ще вземем всички необходими мерки като държава, която е най-големият производител на лавандулово и розово масло”, каза Гечев.
Според изследване, поръчано от ЕК, се оказва, че три вещества в етеричните масла – бензил саликат (benzyl salicylate), гераниол (geraniol), тимол (thymol), влияят зле на ендокринната система. Тези вещества се съдържат в различни растения – рози, лавандула, мента, бергамот, кориандър, мащерка и др.
Става въпрос за парфюми и всякакви козметични и хранителни продукти, съдържащи етерични масла – кремове, тоалетни води, сапуни, балсами, сиропи, сладка и др.
