Пред Културно-информационния център в Казанлък бе официално открита изложбата „Египетските култове по Българското Черноморие“ с участието на проф. д.изк. Ваня Лозанова – Станчева и проф. Сергей Игнатов – научни редактори на експозицията. Като „академичен принос и интерес към Казанлък“ определи участието на видните учени директорът на Исторически музей „Искра“ д-р Момчил Маринов: „Конкретен повод да си представим нашия регион, известен с траколожката си традиция, в по-голям, даже – средиземноморски профил.“, даде заявка към зрителите д-р Маринов за изложеното като следи от хилядолетно минало.
Проф.д.изк. Ваня Лозанова – Станчева определи експозицията като „забележително събитие“ и накратко разказа за първите научни трудове у нас, посветени на тракийското присъствие в египетското изкуство. Проф.д.изк. Ваня Лозанова – Станчева е носител на миналогодишната награда „Професор Александър Фол“, със специализация по стара и средновековна история и втора специалност българска филология, както и следдипломна специализация по история и теория на културата, дългогодишен преподавател по стара история и тракология, антично културно наследство и културен туризъм, история на театъра, антични мистерийни религии.
Проф.Сергей Игнатов – български историк – египтолог и политик сподели, че би се радвал и повече дечица да се запознаят с изложбата, „защото всичко е заради тях“. „А цялата тази работа, за да се появи на територията на сърцето на Древна Тракия в идните години все повече ще затвърждава връзката на българите и древните траки.“, заяви ученият, основател на египтологията в България, ректор на Европейския университет за хуманитарни науки във Вилнюс, професор по египтология в Нов български университет и ръководител на Българския институт по египтология, специалист по ориенталистика. „Оказва се, че има достатъчно тракийско влияние на територията на Египет.“, посочи проф.Игнатов. Той припомни за пред-европейския свят и похищението на Европа от Древния Изток, както и удивлението от съвременниците им към бита и културата на Египет преди хилядолетия, наследени от древните гърци, за да се превърне в част от културата на древните траки, а днес продължаваме да откриваме техните следи. „В онзи културен обмен ние не сме били дълбока провинция, а активен участник в тази амалгама, в която се ражда новият свят.“, заяви ученият и разказа за договореното тогава създаване на ново общо божество, за което по днешните земи на българите предците са били културно подготвени. „Това „преди“ предстои тепърва да бъде откривано.“, каза проф.Игнатов.
Изложбата Египетските култове по Българското Черноморие е резултат от научното изследване Египетските култове в Древна Тракия, което е част от проекта на Института за балканистика с Център по тракология „Проф. Александър Фол“ към Българска академия на науките: Тракия и Египет в гръко-римския свят, ръководен от гл. ас. д-р Весела Атанасова.
Представените в изложбата паметници в 19 отделни постера на български и английски език произлизат от античните градове по българското крайбрежие на Черно море Аполония Понтика (Созопол), Месамбрия (Несебър), Анхиало (Поморие), Одесос (Варна) и Дионисополис (Балчик) и са разделени в пет раздела според вида им: АМУЛЕТИ, Епиграфски паметници, Теракота, Бронз, Нумизматика. Те са подбрани, за да илюстрират проникването на египетските култове в Древна Тракия. Заради комуникативното разположение на тези градове спрямо вътрешността това проникване се е осъществило първоначално тук, вероятно още в началото на I хил.пр.Хр. Най-ранните известни паметници с египетско влияние са амулетите, откривани в гръцките колонии Аполония Понтика (Созопол) и Месамбрия (Несебър).
