“Евгений Онегин” и “Летящият холандец” с премиери на фестивала. За първи път “Валкюра” на Софийската опера и балет извън столицата. Театрална музика от Панчо Владигеров.
Легендарният украински хореограф Раду Поклитару с балета на Държавна опера – Пловдив. Майсторски класове на Веселина Кацарова и Калуди Калудов. Изложби, чествания и видеопрожекции.
От 23 ноември до 9 декември Стара Загора е столицата на операта и балета. Фестивалът се открива с два премиерни спектакъла на домакините с операта “Евгений Онегин” от П.И. Чайковски на 23 и 24 ноември. През 2023 г. светът отбелязва 200 годишнината от създаването на една от най-великите литературни творби в света – романът в стихове “Евгений Онегин” от А.С. Пушкин. Режисьорът Славчо Николов предава съвременни внушения на вечните теми за любовта, приятелството, верността, вложени в гениалните стихове на Пушкин и музиката на Чайковски.
25 ноември е посветен на изпълнителското изкуство на големия баритон Стоян Попов и неговата 90 годишнина. Държавна опера – Бургас ще представи документална изложба, посветена на неговото изпълнителско творчество. Неин автор е дъщерята на Стоян Попов и дългогодишен редактор в БНР Светлана Димитрова. Заедно с фотосите ще бъдат представени, кадри от Златния фонд на БНТ и юбилеен албум.
Романтичната опера “Летящият холандец” от Рихард Вагнер ще бъде представена на 26 ноември във фестивалната програма непосредствено след премиерата си във Варна. Постановката на Вера Немирова е адаптация на продукцията от 2017 година в оперния театър на Магдебург, Германия. “Холандецът копнее за пристан, докато Сента го вижда като човек, който може да й помогне да излезе от обкръжението си”, споделя Вера Немирова. Така поставено, съдържанието на операта на Вагнер кореспондира с днешните проблеми за любовта, свободата и отчуждението.
Кадри от постановката на Вера Немирова в Магдебург.
На 27 ноември Ансамбъл “Симфониета”, със специалното участие на баса Ивайло Джуров, ще представи композиции на Панчо Владигеров за театралните постановки на големия режисьор на Германия и Австрия, Макс Райнхард, чиято 150 годишнина е през 2023 г. По време на концерта диригентът Милко Коларов, ученик на Владигеров, ще разкаже за своите срещи и многобройните уроци, които е научил от него. Преди събитието, във фоайето на операта от 17.30 ч., Къщата-музей “Панчо Владигеров” ще представи филма “Рапсодия Владигеров”, заснет в театрите, в които през 20-те години на миналия век двамата творци създават етапни постановки за европейския театър.
На 29 ноември е концертът на участниците в майсторските класове на Веселина Кацарова и Калуди Калудов. Двамата големи български изпълнители споделят общи идеи в отглеждането на важни умения и необходими качества за успешна реализация на младите изпълнители. Преди това, от 16 до 29 ноември залата на Регионалната библиотека “Захарий Княжески” ще се трансформира в своеобразна лаборатория, където ще се усвояват тънкостите на оперното изпълнителско майсторство.
На 30 ноември предстои балетна вечер с Пловдивската опера. Хореографът Раду Поклитару, като основател и главен балетмайстор на Академичния театър за модерен балет в Киев, има забележителни балетни постановки на световни сцени. „Дългата коледна вечеря“ е балет-размисъл за преходността на живота. Постановката е вдъхновена от отличения с Пулицър американски драматург Тортън Уайлдър. „Жени в ре минор” е спектакъл, пропит с преклонение пред гения на Й. С. Бах.
2 декември е ден за творческа равносметка на сопраното Мария Клинчева, по случай нейната 80-та годишнина, свързала трайно нейната житейска и артистична биография с първия извънстоличен оперен театър. В продължение на повече от три десетилетия Мария Клинчева се превъплъщава в десетки роли, оформя облика на културния живот в Стара Загора. Гостува и в много други страни по света. Оперната прима ще бъде представена от Миглена Стойчева, заедно с кадри от Златния фонд на БНТ.
На 5 декември, 50 години след първата легендарна постановка в своята история, Държавна опера – Русе ще представи отново “Лето 893” от Парашкев Хаджиев, посветена на 1130 годишнината от покръстването на българския народ. Режисьорът Пламен Бейков си служи със съвременни изразни средства и синтезирано емоционално присъствие, което носи директни внушения и провокира въображението и фантазията на публиката.
През последните години Софийската опера и балет намери многобройни нови почитатели с успешното изпълнение на една респектираща задача и за най-големите световни театри с тетралогията “Пръстенът на нибелунга” от Рихард Вагнер в режисьорската версия на Пламен Карталов. Възторжената музикална критика определя “Валкюра” като перла в огърлицата на монументалната творба. Спектакълът в Стара Загора на 9 декември, ще бъде финал на фестивала и ще постави началото на честванията, посветени на 150-та годишнина, посветени на създаването на знаменития оперен цикъл, оставил видим отпечатък върху световната култура.
Сред съпътстващите събития, в навечерието на фестивала, 20 ноември, Веселина Кацарова и Калуди Калудов, ще представят участниците в майсторските си вокални курсове. Ще бъде излъчен и филмът „Човешкият глас“, по сценарий на Миглена Стойчева, режисьора Николай Василев и оператора Недялко Данов. Творбата е посветена на най-деликатния и съвършен музикален инструмент – този, който човек носи вътре в себе си. Разказът за гласа като уникален дар се разказва през съдбите и спомените на тримата герои във филма – народната певица Верка Сидерова, оперната прима Дарина Такова и фониатърът д-р Димитър Кехайов.
Изложбата с живопис, озаглавена “Цветни миниатюри”, на концертмайстора на Държавна опера, Паулина Захариева, продължава традицията фестивалът да представя утвърдени музиканти в непозната светлина за широката публика. През последните две години свои изложби представиха тенорът Калуди Калудов и цигуларят Мичо Димитров.
Фестивалът на оперното и балетното изкуство е основан през 1967 г. и се организира от Държавна опера с подкрепата на Община Стара Загора. Петдесет и третото издание на фестивала се осъществява и със съдействието на Национален фонд “Култура” – Програма за възстановяване на държавните, регионални и общински културни институти, Програма за възстановяване и развитие на частни културни организации и Програма “Мобилност”.
