За осъществяването на реформа като пълна либерализация на пазара на електроенергия за битовите потребители е необходима цялостна оценка на въздействието върху всички участници на пазара на електроенергия – домакинства, производители, търговци. Това се изтъква в позиция на КНСБ във връзка с приетите на 5 октомври 2023 г. промени в Закона за енергетиката, касаещи либерализацията на електроенергийния пазар.
От КНСБ посочват, че под натиск от страна на синдикатите решение на Народното събрание (НС) от 8 ноември 2022 г. предвижда битовите потребители да останат на регулиран пазар до 31 декември 2025 г. Според становище на синдикалната организация при общественото обсъждане на законовите изменения премахването на регулираните цени за битовите потребители ще доведе до тежки социални проблеми поради опасността от рязък скок на цените и невъзможността на битовите потребители да се адаптират към новите условия. Нямало и яснота относно точния механизъм за защита на домакинствата, начина на финансирането му и необходимите средства. В позицията се допълва, че подобни становища са изказани същи от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и националния омбудсман Диана Ковачева.
От КНСБ отбелязват още, че единственото от исканията на протестиращите миньори и енергетици, което не удовлетворено със споразумението с правителството и част от партиите в парламента от 3 октомври 2023 г., е за отлагане на либерализацията на енергийния пазар за битови потребители от януари 2026 г. до достигане на средноевропейски нива на домакинствата в положение на енергийна бедност. Направеното от правителството предложение за редакция на искането било абсолютно неприемливо за синдикатите и затова и отпаднало от споразумението. От синдиката допълват, че още на следващия ден на заседание на Комисията по енергетика е приет Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, с който се премахват регулираните цени за битовите потребители от началото на 2026 г. От КНСБ реагирали незабавно с позиция, че не отстъпват от искането за отлагане на либерализацията на енергийния пазар за битови потребители от януари 2026 г.
В позицията се казва още, че реформата касае около 1/3 от електроенергийния пазар в България, като по данни от годишния доклад на КЕВР до ЕК засяга над 4,6 млн. битови клиенти и би трябвало да е адекватно обмислена, както и да е предвидено достатъчно технологично време за изпълнението ѝ. Синдикалната организация цитира и данни на Евростат, според които над 2 млн. българи са енергийно бедни, 30% не могат да покрият разходите си за отопление, а 28% не поддържат дома си достатъчно топъл. Според КНСБ сме страната с най-високо ниво на енергийната бедност в Европейския съюз (ЕС) по всички показатели и предвид това с пълното извеждане на потребителите на свободния пазар в такива кратки срокове се рискува България да затвърди челното си място и в класацията по бедност на цялото население, а част от производителите и крайните снабдители да изпаднат в ликвидна криза.
Синдикатът настоява за отлагане на реформата на пазара за осигуряване на достатъчно време за адаптиране към промените.
