На 31 януари от 19.00 часа Симфоничният оркестър на Държавна опера-Стара Загора под диригентската палка на маестро Ивайло Кринчев ще представи първия за юбилейната 2025 вълнуващ концерт с избрани емблематични за джаз-класика Джордж Гершуин творби. Ще прозвучат „Кубинска увертюра” и „Расодия в синьо”, както и Симфоничната картина „Порги и Бес”. Специален гост-солист е известният джаз-пианист Константин Костов. Концертмайстор Анна Иванова.
Джордж Гершуин, който създаде нов музикален език за Америка на 20-ти век
Независимо дали става въпрос за песни за Бродуей или повлияни от джаза произведения за концертната зала, Джордж Гершуин е смятан за един от най-великите мелодисти на 20-ти век.
За разлика от колегите си класически композитори, чиято музика има ясно разграничение между джаз елементите и класическите оркестрации, Джордж Гершуин плавно слива двата стила чрез прилагане на различни произлизащи от джаза техники. Шостакович и Стравински черпят вдъхновение от класическия период, за да създадат неокласическото движение, а Шьонберг създава 12-тоналния метод за организация на музиката две години по-рано. Гершуин заема средата, черпейки вдъхновение от популярната музика на деня.
„Имаше толкова много разговори за ограниченията на джаза, да не говорим за явното неразбиране на неговата функция. Казаха, че джазът трябва да бъде в строго определено темпо. Трябваше да се придържа към танцовите ритми. Реших, ако е възможно, да убия това погрешно схващане с един силен удар. Вдъхновен от тази цел, се заех да композирам с необикновена бързина. Нямах определен план в ума си – нямах структура, на която музиката ми да отговаря. Както виждате, рапсодията е започнала като цел, а не като план. Опитах се да осмисля композицията като цяло. Чух я като нещо като музикален калейдоскоп на Америка – нашия кипящ котел, нашата многонационална енергия, нашите блусове, нашата улична суматоха… Колкото до средната тема – тя се появи неочаквано, както често се случва с моята музика.” – Джордж Гершуин
Rhapsody in Blue/Рапсодия в синьо е музикална композиция от 1924 г. за соло пиано и джаз група от Джордж Гершуин. Поръчано от лидера на джаз групата Пол Уайтман, произведението съчетава елементи от класическата музика с ефекти, повлияни от джаза и е представено премиерно на концерт, озаглавен „Експеримент в модерната музика“ на 12 февруари 1924 г. в Aeolian Hall, Ню Йорк. Групата на Уайтман изпълнява рапсодията с Гершуин, който свири на пианото. Аранжорът на Уайтман Ферд Грофе/Ferde Grofé оркестрира рапсодията няколко пъти, включително оригиналната музика от 1924 г., партитурата на оркестъра от 1926 г. и симфоничната музика от 1942г.
Рапсодията е едно от най-разпознаваемите творения на Гершуин и ключова композиция, която определя ерата на джаза. Пиесата на Гершуин открива нов етап в музикалната история на Америка, утвърждава репутацията му на виден композитор и се превръща в едно от най-популярните от всички концертни произведения. В списание American Heritage, Фредерик Д. Шварц твърди, че прочутото начално кларинетно глисандо е станало толкова разпознаваемо от концертната публика, колкото и началото на Петата симфония на Бетовен.
Композиторът смятал да я нарече „Американска рапсодия“, но известното днес заглавие било подсказано от брат му Айра Гершуин, след тяхното посещение на изложбата на художника-импресионист Джеймс Макнийл Уистлър, сред чийто платна се срещали названия като „Ноктюрно в черно и бяло”, „Аранжимент в сиво и черно” и др. Първоначално създадена за две пиана, Рапсодията била оркестрирана през 1924г. за пиано и джазов състав от работещия при Уайтман професионален музикант с европейско образование Ферд Грофе, осъществил две години по-късно и прочутата днес версия за пиано и симфоничен оркестър.
Кубинска увертюра
Вдъхновен от музиката, която чува на ваканция през 1932 г. в Хавана („две истерични седмици… без сън“), Гершуин създава кратка, импресионистична пиеса, за да предостави вкуса на кубинските ритми на американската публика, която никога не е била на острова. В опит да осигури автентичност, той донася набор от кубински музикални инструменти със себе си, когато се връща в Ню Йорк, и след като завършва творбата, първоначално озаглавена RUMBA, ги скицира на заглавната страница на своя ръкопис, като посочва и къде трябва да бъдат инструменталистите на сцената: „точно пред диригентския пулт“.
Произведението под заглавието Rumba има своята премиера на вече разрушения стадион Lewisohn в Ню Йорк на 16 август 1932 г., като част от програмата на Гершуин с Нюйоркската филхармония, дирижирана от Албърт Коутс. Концертът има огромен успех. Както Гершуин пише: „Наистина вярвам, че това беше най-вълнуващата нощ, която някога съм имал… 17 845 души платиха, за да влязат, а около 5 000 бяха пред затворените порти, опитвайки се да си пробият път – безуспешно”.
Композицията е посрещната благосклонно от критиците. Тя е преименувана на „Кубинска увертюра” три месеца по-късно на благотворителен концерт, дирижиран от Гершуин в Метрополитън опера, за да се избегне възприятието на публиката, че това е просто нещо ново. Новото заглавие предоставя, както заявява композиторът, “по-справедлива представа за характера и намерението на музиката.”
Операта “Порги и Бес”
Яркостта, значимостта и комбинацията от класически и „черен” джаз отличават стила на Гершуин от останалите. Периодът на зрялото творчество на музиканта е през 30-те години на миналия век, когато се ражда най-известната му опера “Порги и Бес”.
Самата идея хрумва на маестрото през 1926 г., докато чете книгата „Порги“ на Дюбоз Хейуърд. Дори тогава композиторът не може да спи и обмисля сюжета за бъдещия шедьовър, но успява да започне работа по него много по-късно поради големия брой други проекти.
Операта е поставена за първи път в Бостън през 1935 г. с голямо одобрение от публиката. Безкрайната наслада, както и фактът, че на представлението присъстват хора от различни раси, донася признание на автора.
„Порги и Бес – симфонична картина”
През 1936 г. Гершуин оформя откъси от операта в оркестровата сюита „Порги и Бес”, изпълнена за първи път от Филаделфийския симфоничен оркестър на 21 януари същата година с участието на автора в клавирната партия. Гершуин дирижира всички следващи изпълнения на Сюитата до смъртта си през 1937. Но след това творбата била забравена и едва през 1958 я намира секретарят на Айра Гершуин, който тогава я озаглавява „Catfish Row“, за да не се обърква със създадената междувременно през 1942 сюита „Порги и Бес – симфонична картина” от Робърт Ръсел Бенет, приятел и сътрудник на композитора.
Бенет обединява повечето от най-известните песни от операта, без да следва тяхната хронология. И макар, че някои моменти от операта липсват, голяма част от най-атрактивните мелодии могат да бъдат чути само в тази сюита, тъй като Гершуин не ги е включил в „Catfish Row”, акцентирана предимно върху духовния аспект в творбата. В оформлението взима участие и Фриц Райнер, диригент на Питсбъргския симфоничен оркестър. Той определя реда на частите и транспонира отделни моменти, като се стреми да спази точно 24-минутна продължителност, за да може творбата да бъде записана в три плочи на 78 оборота. И макар че изключва пианото, с неговата специфична роля в оркестрацията на Гершуин, като цяло партитурата е много тясно свързана с авторския оригинал. За първи път Симфоничната картина прозвучава в концерт на Питсбъргския симфоничен оркестър през 1943.
Солистът
КОНСТАНТИН КОСТОВ е роден през 1979 година в гр.Враца. Първите му уроци по пиано са на 5 годишна възраст в Музикалната школа в гр.Враца в класа на Петър Карагенов- kомпозитор и педагог. На 11 годишна възраст е вече солист на Врачанска филхармония. В периода 1993-1998 г. продължава образованието си в Средното музикално училище „Панайот Пипков“ гр.Плевен в класа по пиано на Елеонора Карамишева. Тук се заражда и любовта му към композицията и импровизацията. Пише музика за най-различни камерни състави, за струнен оркестър със солисти и някои пиеси са записвани и издавани.
Костов избира пътя на джаз музикант и е приет през 1998 г. В НМА „Проф.Панчо Владигеров“ гр.София в класа по джаз-пиано на Проф.Юлия Ценова. Активно се занимава с композиция и импровизация.
След завършването на Академията в София , е приет в Мюнхенската музикална академия за студент при един от титаните на джаз-пианото проф.Леонид Чижик. Шестгодишният период на обучение тук оказва голямо влияние върху музикалното развитие на Костов.
През 2003 г. е отличен с Grand Prix-Gasteig Competition. Също така свири на фестивали като: Regensburg Jazzfest, Münchner Jazzfest, Jazz Segäwerk,Stainway Jazzfest и много други.
Работи съвместно с известни музиканти като: Peter O`’Mara,Leszek Zadlo, Duschko Goykovich,Guido May,Claus Reichstaller,Johannes Faber,Peter Tuscher и други. Дипломира се през 2007 г.
През 2008 г. печели конкурс за доцент по джаз пиано в Hochschule für Musik und Theater München, където е завършил и тук преподава до 2023 г. Наред с преподавателската работа, има и активна концертна дейност.
През 2010 г. печели втора награда и публична награда на конкурс в Санкт Петербург – Terem Crossover Competition -Clasic/Jazz. Следват и концерти в зали, като: „Дмитрий Шостакович“- филхармонична зала в Санкт Петербург, малката зала в Дом на композиторите – Москва, концертната зала в Иркутск и много други. Осъществява редица съвместни концерти в Русия с музиканти като: Данил Крамер, Анатоли Крол, Игор Бутман, Ана Валюлина.
От 2007 г. Костов концертира често в Япония на фестивалите: Sapporo Jazzfest, Takatsuki Jazz Street, Tokushima Jazzfest, Blue Note-Nagoya, Kyoto – Jazz RAG, Yokohama Jazzfest и изнася концерти в различни клубове в Япония.
В периода от 2011 г. досега има интензивна концертна дейност в Полша с музикантите: Агниешка Хекиерт, Цезари Конрад, Павел Панта, Кшиштоф Кубишин и други.
Участва във Фестивали във Варшава, Краков, Люблин, Шчечин, Гданск, Ополе, Кудова, Нови Сонч, Катовице и други. Много често наред с концертите си, води и Уъркшопове по джаз пиано в различни училища и Академии.
Концертирал е със знаменити музиканти като Robby Ameen, също и с Gregory Porter.
От 2020 г. пише активно симфонична музика, както и за Биг- бенда на БНР.
Записва концерт за джаз пиано като солист и композитор със симфоничния оркестър на БНР.
Реализира Проект с Биг бенда на БНР и Костов трио – „Мусорогски – картини от една изложба“ със собствени аранжименти.
Има множество концерти заедно с Плевенска филхармония в цялата страна, където свири концерта си за джаз пиано и оркестър.
От 2021 г. живее отново в България и свири на множество фестивали, както и участва в различни музикални проекти.
През 2024 г. е отличен с „Кристална лира“ на Съюза на българските музикални и танцови дейци като пианист и композитор – за високи постижения в областта на джаза.
