На 28 ноември, от 19.00 часа на сцената на Старозагорската опера ще бъде представен от домакините концертът с предизвикателното заглавие „Нов вятър в операта“. Събитие, посветено изцяло на духовите инструменти с участието на духов ансамбъл от редиците на оркестъра на Държавна опера-Стара Загора под палката на известния диригент и фаготист Габор Месарош. Духовият ансамбъл ще изпълни три забележителни творби-шедьоври: Серенадата в ми бемол мажор и Сюита в си бемол мажор от Рихард Щраус, а след това Симфония № 6 /Пасторална/ на Бетовен в аранжимент за духови инструменти от Андреас Таркман.
Заглавието „Нов вятър в операта“ не е просто игра на думи: „вятърът“ напомня за духови инструменти, но и символизира творческия полъх, който ансамбълът внася в класическия и романтичния репертоар. Двете произведения на Щраус, които датират от младостта му, бележат началото на еволюцията му като композитор, докато аранжиментът на Симфонията на Бетовен, поверен на съвременен майстор като Таркман, пренаписва историята в модерна тоналност. Под експертното ръководство на Габор Месарош, духовият ансамбъл се превръща в мост между епохи, стилове и форми: истински „нов вятър“, който се носи през музиката, като прави фини, но дълбоки промени.
Една неповторима вечер, в която дъхът на дърво и метал разказва древни истории с нов глас…
Серенадата в ми бемол мажор, оп. 7 от Рихард Щраус, е композирана през 1881 г., когато младият композитор е едва на седемнадесет години. Предназначена за тринадесет духови инструмента, Серенадата е замислена в младежки дух, но вече с изненадващо майсторство на оркестрацията. Тя е изпълнена за първи път на 27 ноември 1882 г. в Tonkünstlerverein в Дрезден. Успехът ѝ привлича вниманието на Ханс фон Бюлов, който я включва в репертоара си и насърчава Щраус да напише друга творба за същия ансамбъл. По този начин „Серенадата“ представлява едно от първите публични признания на Щраус и е важен етап за него: благодарение на благоволението на Бюлов, той започва да се изявява като талантлив млад композитор.
След ентусиазма, породен от „Серенада-та“, Ханс фон Бюлов възлага на Щраус да напише ново произведение за същия ансамбъл и така се ражда Сюита в си бемол мажор, оп. 4. Щраус завършва сюитата през 1884 г., а първото изпълнение се състои в Мюнхен на 18 ноември същата година, като самият млад композитор е на подиума, въпреки неопитността му като диригент. Сюитата е разделена на четири части: Praeludium allegretto, Romanze lenta, Gavotte danzante и накрая интродукция, която преминава във Vivace Fuga. В забавна бележка в биографията си самият Щраус заявява, че е дирижирал премиерата в „лека кома“, притеснен да не допусне грешки, но резултатът е толкова положителен, че дори проправя пътя за кариерата му като диригент.
Симфония № 6 „Пасторална“ на Лудвиг ван Бетовен, аранжирана за духов ансамбъл от Андреас Таркман, представя на сцената оригинална интерпретация на симфоничния шедьовър. Този тип транскрипция позволява пресъздаването на широката оркестрова палитра на Бетовен с предимно дървени и медни духови инструменти, като същевременно запазва буколичния и описателен дух на романтичния „звуков пейзаж“. В традицията на духовите оркестри и ансамблите, Таркман е запазил най-въздействащите моменти – като началното алегро, песните на птиците или сладките пасторални мелодии – пресъздавайки музикален разказ, който звучи изненадващо естествено дори с ансамбъл без струнни инструменти.
Фаготистът и диригент Габор Месарош е професор на „Conservatorio della Svizzera italiana” /Консерваторията на Италианска Швейцария/ в Лугано /Швейцария/ и солист на Камерната филхармония на швейцарския кантон Граубюнден.
Габор Месарош е роден в семейство с дълга музикална традиция. Учи в Университета за Музика Винтертур при баща си проф. Янош Месарош, който е ученик на легендарния Карел Пивонка. Габор Месарош задълбочава знанията си по музика в други майсторски класове при музиканти като Милан Туркович, Франтишек Херман, Вернер Селтман, Кнут Сьостеволд и Карл Лайстер. 26-годишен той печели позицията на главен фаготист на Балеарския Симфоничен Оркестър. Има изпълнения в различни симфонични оркестри в Швейцария, Испания и Германия, като Фестивалния Оркестър-Базел, Камерния Оркестър в Нойс, Филхармония Менделсон в Дюселдорф, Камерния Оркестър на Мантуа и Националния Баски Оркестър в Сан Себастиян, с диригенти като Арпад Йоо, Виктор Пабло Перез, Антони Вит, Франц-Пол Декер, Филипе Бендер, Йоханес Горитцки, Люй Цзя, Одон Алонсо, Кристиян Мандийл и Гилбърт Варга.
През 2000, Габор Месарош е поканен да участва като главен фаготист в „Милениум Гала Концерта на Нациите“, който се провежда в Центъра Линкълн в Ню Йорк под патронажа на ЮНЕСКО. На това уникално събитие, оркестърът се състои от ексклузивно избрани солисти на важни оркестри от целия свят.
Като солист, свири в Европа, Северна и Южна Америка и Азия с оркестри като Музикколегиум Винтертур, Балеарския Симфоничен Оркестър, Камерен Оркестър Арс Музика Берн, Фестивален Струнен Оркестър на Люцерн, Северно-унгарски Камерен Оркестър, Сеонгнам Филхармоничен Оркестър, Филос Камерен Оркестър и Немския Камерен Оркестър в Нойс.
Камерната музика има важна роля в неговата артистична дейност. Той е член на Швейцарския Нонет, Ансамбъл Варие, и също е свирил с Ансамбъл Вила Музика. С ансамблите Трио Конрадин /кларинет, фагот и пиано/ и Трио Инсолито /сопран, фагот и орган/, Духов Квинтет на Камерната Филхармония в Граубюнден и Ансамбъла за Фаготи на Камерната Филхармония в Граубюнден той има интензивна концертна дейност. Сред неговите камерни музикални партньори откриваме Янош Балинт, Андраш Адорян, Сюзан Милан, Марио Анчилоти, Андреа Олива, Феликс Ренгли, Калоджеро Палермо, Серджо Делмастро, Алесандро Карбонаре, Карл Лайстер, Франсоа Бенда, Фабио Ди Касола, Хайц Холигер, Инго Горитцки, Кристиян Ветцел, Морис Бург, Омар Зоболи, Ференц Богнар, Улрих Коела, Елисавета Блумина, Андреа Динго, Роберто Арозио, Франк Лойд, Кристиян Ламперт, Жак Делепланк и също струнни квартети като Орфей Квартет /Дюселдорф/ и Верди Квартет /Кьолн/.
Различни национални и международни конкурси постоянно го канят за член на журито. Освен преподавателската дейност в Университета по Музика, той провежда майсторски класове в Италия, Германия, Франция, Унгария, Португалия, Испания, Китай, Корея и Швейцария.
Негови ученици печелят награди на национални и международни музикални конкурси и са членове на различни оркестри.
Важна част от неговата дейност в Университета по Музика включва концерти на духови ансамбли, които той дирижира и чрез които предава на новите поколения своя широк опит в камерната музика.
Неговият компакт диск с Музика за Фагот и Пиано – „Франция“ на лейбъла „Ла Ботега Дискантика“ получава много положителни отзиви от критиците.
Габор Месарош е Артистичен Директор на международния музикален Фестивал ТИЧИНО МУЗИКА, който събира всяка година над 300 артисти от целия свят. Фестивалът празнува тази година своята 25-та годишнина.
