За лични имена на българите от Казанлъшка околия в Хилендарски поменик от XVIII век, разказа пред казанлъчани по време на краеведки четения Николай Вапирев. Интересният факт е, че Казанлък е на първо място по споменаване в тези книжа.
Припомняме, че на миналата година Вапирев представи и друг интересен доклад свързан със „Старата часовникова кула в Казанлък“.
Тя се е намирала на днешната ул. „Славянска“ до ОУ „Мати Болгария“ и ПХГ „Св. Св. Кирил и Методий“. Наблизо в района се е бил и конакът, в който са се събирали данъците. Пак в този район се намират Ески Джамия, турската баня и житния пазар, тоест това е бил административният център на град Казанлък до Освобождението през 1878 г. Кулата е била подобна на тези в околните близки и по-далечни градове, като например в Габрово, Трявна, Килифарево, Севлиево.
През първите десетилетия на XX век – спомени на казанлъчани за часовниковата кула има в печатни издания – вестниции книги. Прз 30-те, 40-те години на миналия век датира и рисунката на часовниковата кула с автор Стефан Велтов.
