Правителството на Кирил Петков загуби внесения от ГЕРБ вот на недоверие. Това е прецедент в политическата история на България – за първи път вот на недоверие минава при парламентарно гласуване. Какво следва от тук нататък?
Според процедурата, предвидена в основния закон, ако вотът на недоверие срещу действащото правителство бъде подкрепен от мнозинството народни представители, следва нов опит за съставяне на кабинет в рамките на това Народно събрание.
Според Конституцията при успешен вот на недоверие министър-председателят подава оставката на правителството. То обаче продължава да управлява до одобряване на негов наследник. Оставката задължава президента Румен Радев да даде начало на нова конституционна процедура по излъчване на кабинет, която включва три опита в рамките на действащото Народно събрание. Основният закон предвижда държавният глава да започне консултации с парламентарно представените сили, а след това да даде втори шанс на най-голямата група – “Продължаваме промяната”, да излъчи управленски екип. Конституцията не определя срок, в който да започнат или завършат консултациите. Преценката дали да бъдат поотделно с всяка от формациите, или едновревременно е на президента. Няма и фиксиран срок, в който трябва да бъде връчен първия мандат, но има ограничение за изпълнението му – след получаването на мандата, кандидатът за министър-председател има седем дни да предложи правителство или да го върне неизпълнен. Ако Петков и Василев не успят да си осигурят мнозинство, мандатът ще отиде при втората по численост парламентарна група ГЕРБ. Срок за връчване отново няма, но и бившите управляващи също ще разполагат със седмица за предложения.
Ако и ГЕРБ не успее, президентът ще прецени на кого да даде третия проучвателен мандат.
Ако и третият проучвателен мандат се окаже неуспешен, президентът назначава служебен кабинет, разпуска 47-мото Народно събрание и определя дата за избори за нов парламент.
